О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 13.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 22.03.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 650 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 15 от 19.05.2008 год., постановено по т.д. № 2491/2007 год. Софийски апелативен съд , при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./, е уважил предявените от А. за с. к. срещу ”М” ООД, гр. С. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 239 704.72 лв., представляваща неустойка по договор за приватизационна продажба от 18.06.2001 год., ведно със законната лихва върху същата, начиная от 22. 07.2005 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 4 070.03 лв., обезщетение за забава за периода 13.05.2005 год.- 22.07.2005 год., както и направените деловодни разноски, изчислени съразмерно уважената част на исковите претенции, възлизащи на 5328 лв., от които 5 215 лв. юрисконсултско възнаграждение за ползваната от страната защита.
В останалата част, с която искът на А. за с. к. , основан на чл.92, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 239 704.72 лв. до пълния предявен размер от 243 215.85 лв., решението на Софийски градски съд от 29.04.2006 год. по т.д. № 948/2005 год. е оставено в сила.
Недоволни от постановеното въззивно решение са останали и двете страни по спора, които са го обжалвали в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК с оплакване за неправилност, касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът А. за с. к. гр. С. обжалва въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на СГС по т.д. № 948/2005 год. и предявеният иск, основан на чл.92, ал.1 ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдената сума от 239 704.72 лв. до пълния предявен размер. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на закона- чл.20 ЗЗД, във вр. с чл.1, ал.2 от Постановление № 72 на МС от 08.04.1994 год.. Твърди се, че въззивната инстанция е тълкувала волята на съконтрахентите по сключения приватизационен договор в нарушение на законовото правило на чл.20 ЗЗД, поради което необосновано е определила броя дни забава на длъжника за една година на 360, в каквато насока е и заключението на в.л., базирано на цитираното по –горе ПМС, без да съобрази, че изричната уговорка на страните е за всеки ден забава, което означава, че в нея се включват всичките 365 дни на съответната година.
В съответствие с императивното изискване по чл.284, ал.3,т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдение, че по съществения материалноправен въпрос относно начина на определяне дневния размер на законната лихва и относимостта му към действителната продължителност на длъжниковата забава, по който въззивният съд се е произнесъл съществува, противоречива съдебна практика, обективирана в решения на касационната инстанция – № 378/ 18.05.2006 год., по гр.д. № 315/ 2005 год. на ІІ г.о. и № 1095/99 год. по гр. д. № 611/99 на ІІ г.о., поради което, според касатора в случая намира приложение критерият за селекция по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Касаторът „М” ООД, гр. С. обжалва постановения от въззивната инстанция съдебен акт в осъдителната му част, като поддържа оплакване за неправилност по отношение присъдените в полза на ищеца суми- неустойка за забава и обезщетение за несвоевременното и изплащане, излагайки подробни съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба при изчисляване размера на погасените от купувача задължения на „И” ЕАД въззивната инстанция неоснователно не е отчела предприетото от НС на НОИ разсрочване на задълженията на приватизираното дружество към този публичноправен субект и произтичащата от същото промяна в падежа на задължението, като позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза е взела предвид само реално платените от длъжника суми.
Поддържаното в тази вр. становище е, че щом задължението по т.9.9.”б” от приватизационния договор е загубило характеристиката си на просрочено, то липсва и основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на този касатор, като съществен по см. на чл.280, ал.1 ГПК е поставен въпроса за приложението на чл.107 ЗЗД, а именно: постигнатото съгласие за разсрочване задължението на купувача по приватизационен договор може ли само по себе си да бъде възприето като animus novandi и възникване на обективна новация, водеща до погасяване на съществуващото предходно задължение. По отношение на същия е въведено твърдение, че той е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, израз на която са влезлите в сила решения на Бургаския окръжен съд № 158/2004 год., по гр.д. № 436/2003 год. и на Пловдивския апелативен съд от 27.12.2002 год. по в.гр.д. № 410/2002 год., както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І. По касационната жалба на А. за с. к. :
Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, предмет на касационната жалба на А. за с. к. , въз основа на критерия за селекция, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК, /а не както неправилно е квалифициран от касатора по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК/ е неоснователно.
За да определи размера на дължимата от ответника неустойка за неизпълнение на задължението му по чл.9.9”б” от сключения приватизационен договор въззивният съд наистина се е позовал на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, но единствено относно % законна лихва за периода на длъжниковата забава, като същият в неговия стойностен израз не е оспорен от процесуалния представител на страната в производството по делото.
Що се касае до самия период на същата, то този въпрос, който е от изключителна компетентност на решаващия съд е разрешен от последния въз основа на доказателствата по делото, като е съпоставен уговореният с приватизационната продажба срок за изпълнение на конкретните задължения – чл. 9.9,б.”а” и б.”б” с датата на регистърното решение на Благоевградския окръжен съд по ф.д. № 697/96 год. за вписване на нов Съвет на директорите на приватизираното ТД .
Следователно изводът на въззивната инстанция за периода на забавата на длъжника- ответник е резултат от преценката на конкретни факти и доказателства по делото, поради което евентуално съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по приложението на ПМС 72/94 год. и възприетата методика на изчисление на законната лихва е правно ирелевантно.
Доколкото, пък, правилността на същия, както и законосъобразното тълкуване волята на съконтрахените, отразена в т.10.1,б.”ж” от договора са въпроси относими към основателността на касационната жалба и основанията по чл.281,т.3 ГПК, то липсва правна възможност за обсъждането им в настоящето производство по чл.288 ГПК.
Отделен от това е необходимо да се посочи, че и приложените от касатора решения на отделни състави на ВКС, на които същият се позовава не обосновават правен извод за твърдяното противоречие по см. на чл.280,ал.1,т.2 ГПК/ който критерий визира практиката на отделните съдилища, вкл.на състави на ВКС при действието на ГПК/ отм./, във вр. с прилаганата методика на изчисление на законната лихва от в.л. и ПМС № 72/94 год.
ІІ. По касационната жалба на ТД ”М” ООД, гр. С.
Поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК е основателно.
Поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.107ЗЗД и конкретно: постигнатото съгласие за разсрочване задължението на купувача по приватизационен договор може ли само по себе си да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение, по който е налице произнасяне от въззивния съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Израз на това противоречие са посочените с касационната жалба решения: на ВКС № 789/2002 год. по гр.д. № 2292/ 2001 год. на V-то г.о., според което способите за преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му са за облекчаване на съществуващия дълг, т.е. създаване на нова възможност за неговото изплащане, но не са индиция за наличието на воля у съконтрахентите за подновяването му по см. на чл.107 ЗЗД, която трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път и на Пловдивския апелативен съд от 27.12.2007 год., по в.гр.д. № 410/2002 год. с което е прието, че постигнатото между страните писмено споразумение относно начините за последващо изпълнение на задълженията по сключен договор за банков кредит, вкл. определянето на нови срокове, има правното значение на договор за новация по см. на чл.107 ЗЗД.
С оглед гореизложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта му, предмет на касационната жалба на касатора- ответник ТД ”М” ООД, гр. С., както по отношение на главния иск по чл. 92, ал.1 ЗЗД, така и по отношение на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, на осн. чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Що се отнася до второто поддържано основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, то доколкото в изложението на касатора то е формулирано бланкетно, без каквато и да било аргументация защо разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предпоставките на същото в случая отсъстват.
Водим от горното и на осн.чл.288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 15 от 19.05.2008 год., постановено по т.д. № 2491/2007 год., в частта, с която е осъдено ТД ”М”ООД, гр. С. да заплати на А. за с. к. гр. С. сумите: 239 704.72 лв./ двеста тридесет и девет лева седемстотин и четири лева и седемдесет и две ст./, представляваща неустойка по договор за приватизационна продажба от 18.06.2001 год., ведно със законната лихва върху същата, начиная от 22. 07.2005 год. до окончателното и изплащане, 4 070.03 лв./ четири хиляди и седемдесет лева и три стотинки/, обезщетение за забава за периода 13.05.2005 год.- 22.07.2005 год. и 5 328 лева, деловодни разноски, изчислени съразмерно уважената част на исковете.
УКАЗВА на ТД ”М”ООД, гр. С. в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 4 875.50 лв. и да представи платежен документ, удостоверяващ извършеното плащане, като при неизпълнение на горното производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 15 от 19.05.2008 год., постановено по т.д. № 2491/2007 год. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: