О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 17.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 855 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. М. К. от гр. С. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 36 от 15. 06. 2009 год., по гр.в.д. № 559/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия касатор, като ищец срещу ТД” K. –К.-99” О. иск с правно основание чл.155, т.1 ТЗ за прекратяване на ответника поради настъпили важни причини.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.155, ал.1 ТЗ и на процесуалните правила – чл.188 ГПК / отм./, във вр. с чл.4, ал.2 ГПК/ отм./ и чл.154 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Касаторът поддържа, че при преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд в нарушение на съществените съдопроизводствени правила не се е произнесъл по автентичността и истинността на приложения дружествен договор на ответното ТД, въпреки направеното във въззивното производство оспорване на същия по реда на чл.154 ГПК/ отм./ и събраните в тази насока доказателства.
Същевременно според съдържащите се в касационната жалба доводи решаващият съд е изградил необоснован и лишен от основание в закона- чл.138, ал.2 във вр. с ал.1 ТЗ, правен извод, че създадената от законодателя правна възможност за свикване на ОС на съдружниците по инициатива на последните и постигнати финансови резултати на ЮЛ- търговец, изключва дейността по управление на последното да е водена в нарушение на закона, игнорирайки по този начин значението на установеното неизпълнение на императивното задължение на управителя, вменено му с чл.138, ал.1 ТЗ.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК /наименовано -молба/ допустимостта на касационното обжалване е обоснована с предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Въведеното твърдение е, че разрешените от въззивния съд въпроси на процесуалното и на материално право – за последиците от установяване подправката на документ в гражданския процес; за наличието на процесуална възможност въззивният съд да разглежда и излага мотиви във вр. с необжалваната част на първоинстанционния съдебен акт и съответно – за „важните причини” по см. на чл.155, ал.1 ТЗ; за съотношението между отделните хипотези на чл.155, т.2 и т.3 ТЗ и несъстоятелността на ТД, обусловили крайния правен резултат по делото, поради съществуваща „малка” съдебна практика се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на изискуемите се процесуални предпоставки- основна и допълнителна. Алтернативно в депозирания отговор на касационната жалба се излага становище и за неоснователност на въведените касационни отменителни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че под „важни причини” за прекратяване на търговско дружество, правно и структурно обособено в О. , не следва да се възприема нарушеното членствено или друго право на съдружника и произтичащите от това влошени междуличностни отношения между съдружниците, щом последните не са довели до блокиране на осъществяваната от търговеца конкретна стопанска дейност и са реализирани добри финансови и стопански резултати, довели до увеличаване на неговите активи.
Изложени са съображения, че решаващи в случая са икономическите интереси на ТД, пряко свързани с осъществяваната от търговеца дейност, като за нарушените членствените права на отделния съдружник, вкл. свързани със свикване и провеждане на ОС на съдружниците и участие в работата на същото, законодателят е предвидил друг специален ред за защита – арг. от чл.71 ТЗ и чл.74 ТЗ.
Поради това, според съжденията на въззивната инстанция, съдържащи се в съобразителната част на обжалваното решение, при наличието на добри финансови показатели и реализирана в исковия период печалба от ЮЛ- търговец, сочените от ищеца причини не могат да се квалифицират като важни, обуславящи съдебното прекратяване на ответника по реда на чл. 155, т.1 ТЗ.
При обосноваване на този си краен правен извод въззивният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на изслушаните съдебно-икономическа и съдебно- почеркова експертизи, които е анализирал подробно във вр. с доводите на страните.
Позовавайки се на характера на предявения конститутивен иск и приетия за безспорен факт на крайно влошени отношения между съдружниците, въззивният съд е счел за лишен от доказателствена стойност, поради доказаната му неавтентичност приложения по делото протокол от проведено на 30.11.2005 год. ОС на съдружниците, като едновременно с това е приел, че доколкото същият не е част от нотариалното досие по извършената в полза на ТД покупко- продажба, то той сам по себе си се явява неотносим и към спора.
Следователно преценени решаващите мотиви на атакувания съдебен акт, налагат правен извод, че поставеният от касатора първи материалноправен въпрос, свързан всъщност с вложения от законодателя смисъл в понятието „важни причини” по т.1 на чл.155 ТЗ, се включва в предмета на спора по предявения конститутивен и като обусловил неговия краен изход обосновава касационно обжалване по приложено поле – основна предпоставка за достъп до касационен контрол.
Неоснователно, обаче, е поддържаното от касатора основание по т.3 на чл.280, ал1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Освен, че неаргументирано е останало твърдението, че поставените, разрешени с обжалваното решение въпроси, попадащи в обсега на чл.280, ал.1 ГПК се явяват от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото по възприетия с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС смисъл за вложеното в тях съдържание, защото несъмнено е, че визираната ”малко съдебна практика” е несъстоятелна правна обосновка, вкл. по съображения, че не голямото количество на същата определя значимостта и за разрешаване на съответния правен въпрос, а липсата на създадено чрез нея противоречие, то за да е налице соченото основание е необходимо или приложимата правна норма, обусловила решаващите изводи на въззивния съд да е непълна или неясна и това несъвършенство на закона да налага по тълкувателен път изясняване на съдържанието и, или въобще липса на съдебна практика, респ. необходимост да бъде изоставено възприетото чрез съществуващата до момента тълкуване на закона, за да бъде дадено ново, отговарящо на настъпила предхождаща го промяна в обществените отношения, които регулира или в установения правен порядък, какъвто не е разглежданият случай.
Нормата на чл.155, т.1 ТЗ е ясна и прилагането и не създава нито затруднения, нито колебания в практиката на съдилищата.
Доколкото, пък последната, макар и в обем, неудовлетворяващ касатора е непротиворечива и не се налага промяната и в посочения по – горе смисъл, то предпоставките на критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – отсъстват.
Що се касае до поставените въпроси на процесуалното право, то наличието не само на трайно установена съдебна практика във вр. с приложението на чл.154 ГПК/ отм./, но и задължителна такава във вр. с правомощията на въззивната инстанция, като съд по същество на спора- ТР №1/2001 год. на ОСГК на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил при осъществяване на правораздавателна си дейност във въззивното производство и преценка доказателствената сила на оспорения по реда на чл.154 ГПК/ отм./частен свидетелстващ документ- протокол от 30.11.2005 год., е достатъчно, за да изключи основателността на твърдяното от касатора основание.
Ответната по касационната жалба страна, чрез своя процесуален представител адв. К. М. е претендирала деловодните разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото и правилото на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК следва да и се присъдят само при наличие на доказателства за тяхното извършване, каквито в случая не са ангажирани. Поради това деловодни разноски следва да останат за страните, така , както са направени от последните.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 36 от 15. 06. 2009 год., постановено по в. гр. д. № 559/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: