О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 29.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 10.10.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
т.дело № 531 /2008 година
Производството е по чл.288 ГПК,във вр. с чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Г. Н. от гр. София против въззивното решение на Софийски градски съд от 03. 06. 2008 год., постановено по гр.д. № 1903/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 28. 02. 2007 год. по гр.д. № 11624/2006 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу “Общинска з. компания” АД, гр. С. иск по чл.399 ТЗ/ отм./ за разликата над сумата 280 лв. до пълния предявен размер от 5 480 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка каско за настъпило на 26.12.2005 год. застрахователно събитие “кражба на МПС”.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила- 188, ал.1 ГПК и на материалния закон – чл.399 ТЗ / отм./.
Касаторът поддържа, че при наличие на установени от ОУ по застраховка “каско” на ответното ТД правила за ликвидация на щетите по този вид имуществени застраховки, приети от съконтрахентите при сключване на застрахователния договор и възпроизведени изрично във вътрешните актове на застрахователя, то правно важими в отношенията между страните са последните, а не пазарната оценка на причинените на застрахования вреди и като не е съобразил горното въззивният съд неправилно е приложил закона. Твърди се също, че СГС в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК не е обсъдил събрания в тази вр. и относим към спора доказателствен материал в неговата съвкупност, вкл. не е взето предвид и обсъдено и признанието на ответника относно договорената методика на оценяване на щетите, поради което приетата стойност на действително причинената на ищцата щета, с която е съизмерено дължимото и застрахователно обезщетение е необоснован.
В депозираното, съобразно императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение, са развити съображения, че в решаващите изводи на въззивния съд са засегнати съществени и обусловили крайния изход от спора материално правни и процесуални правни въпроси, каквито са въпросите за начина на оценяване действителния размер на вредите и наличието на правна възможност чрез постигнато от страните в сключения помежду и застрахователен договор, неразделна част от който са ОУ на застрахователя, изрично съгласие да дерогират законовото правило на чл. 399, ал.2 ТЗ/ отм./ и за преценка на доказателствата по делото. Според изложените от касатора доводи разрешаването на същите е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне по въведение с чл.280, ал.1, т.3 ГПК критерий.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид наведените в изложението на касатора доводи и данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, но отсъства поддържаното с нея основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, поради което искането на страната за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Поставеният за разглеждане с касационната жалба материалноправен въпрос относно възможността законовото правило на чл.399, ал.2 ТЗ/ отм./ бъде дерогирано по взаимно съгласие на страните по застрахователния договор е съществен по см. на чл.280, ал.1 ГПК, но доколкото същият е императивно разрешен от законодателя, съответства на основания правен принцип, характерен за действащото ни законодателства- да не се допуска неоснователно обогатяване и е налице трайно установена непротиворечива практика на ВКС във вр. с прилагането му, то соченият от касатора селективен критерий не е налице.
Що се касае до изложените съображения, във вр. с извършената от въззивния съд преценка на доказателствения материал по делото в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК, то този въпрос доколкото е свързан с правилното приложение на процесуалния закон от съответния съдебен състав на СГС е относим и правилността на обжалваното решение и наличието на касационно основание за отмяната му по чл.281, т.3 ГПК, но не и към установената от законодателя в чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. Последната е налице само, когато по конкретния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос няма съдебна практика/ задължителна или не/ или когато има такава, но тя в нейната цялост е неправилна или не отговаря на дадения етап от развие на обществото, какъвто несъмнено не е разглежданият случай.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение от 03.06.2008 год. по гр. д. № 1903/2007 год.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: