Р Е Ш Е Н И Е
№ 655
София, 16.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІ-ро отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 26.09.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 280 /2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК, във вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД „М” Е. , гр. Г. против въззивното решение на Габровския окръжен съд № 43 от 19.02.2008 год., постановено по в.гр.д. № 9/2008 год., с което е оставено в сила решение № 775 от 20.11.2007 год. по гр.д. № 1172/2006 год. на Габровския районен съд и е осъден касатора да заплати на ” ТАДЕУС” О. , гр. С. сумата 6119.75 лв., представляваща неплатена покупна цена по фактура № 48/28.03.2005 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 26.06.2006 год. до окончателното и изплащане както и сумата 920.00 лв. обезщетение за забава , заедно с 901.60 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените процесуални правила и на материалния закон- основание за касация по чл.218б, ал.1,б.”в” ГПК/отм./.
Касаторът поддържа, че при изграждане на крайния си правен извод относно приетата основателност на предявения главен иск, черпещ своето правно основание в нормата на чл.327 ТЗ, въззивният съд неправилно е счел за доказано наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, произтичащо от сключен помежду им договор за продажба, позовавайки се на законовата презумпция на чл.301 ТЗ , без да съобрази въведената с чл.127, ал.1 ГПК доказателствена тежест в процеса и доказателствената сила на процесната фактура, вкл. относно реално осъщественото предаване на закупената стока.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по редовността и допустимостта и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК/ отм./ и данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ от надлежна страна в процеса,срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че пощенското клеймо на плика, с който същата е била изпратена до Габровския окръжен съд е с дата 28.02.2008 год., изключва наличието на процесуална възможност спрямо последната да намери приложение процесуалното правило на чл.280, ал.1 и сл. ГПК и доводите на ответната по касационната жалба страна в противен смисъл са правно несъстоятелни- арг. от § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За да постанови обжалваното решение Габровският окръжен съд е приел, че при така събраните по делото доказателства и въведеното с чл. 127 ал.1 ГПК/ отм./ разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът, в качеството си на продавач е установил както наличието на валидно сключен между страните договор за продажба на определено количество различен по вид плат, материализиран в приложената по делото фактура № 48/ 28. 03.2005год., така и точното изпълнение на поетото договорно задължение.
Във вр. с приетата неоснователност на направеното от ответника в хода на процеса възражение за липсата на надлежна представителна власт по отношение на ТД купувач, в съобразителната част на обжалваното решение са изложени съображения, че поради търговския характер на сключената сделка в случая приложение намира въведената от закона- чл. 301 ТЗ презумпция за потвърждаване на извършените правни действия и в тежест на настоящия касатор е било да обори същата, което по делото не е осъществено.
При обосноваване на този си краен правен извод въззивният съд се е позовал на заключението, основано и допълнително, на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, възприето според изискването на чл.157 ал. 3 ГПК, според което подписаната от представител на ответното ТД фактура е съставена в съответствие с изискванията на ЗСч. и е налице осъществено частично плащане по същата от страна на купувача.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването за необоснованост, тъй като в случая отсъства допусната от съда грешка при формиране на вътрешното му убеждение. Правилата на логическото мислене и на каузалната връзка между нещата и явленията са точно приложени по делото, като въз основа на събрания доказателствен материал въззивният съд е направил правилни фактически констатации и логични правни изводи относно наличието на съществуваща договорна обвързаност между страните, породена от сключена помежду им търговска продажба и останало непогасено към релевантния за спора момент вземане на продавача.
Обстоятелството, че в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключената сделка, материализирана в приложената по делото фактура № 48/28. 03. 2005 год., са извършвани частични плащания от ТД купувач, както сочи издаденото от „ОББ” АД, клон гр. С. удостоверение № 3-2534/22.06.2006 год., факт потвърден и в основното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, обосновава правилността на изградения от решаващата инстанция правен извод за отсъствие на правно валидно противопоставяне на извършените от името на купувача правни действия- арг. от чл.301 ТЗ.
Следователно доколкото в съставения и подписан от страните счетоводен документ изрично е налице отразено получаването на доставената стока от купувача в посочените в същия количества и вид, то законосъобразно въззивният съд е отрекъл основателността на възражението на касатора за недължимост на претендираните суми, поради недоставяне на закупената стока.
Неоснователно се явява и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон.
В съответствие с въведеното в хода на делото от ответника възражение за недействителност на сключения договор въззивният съд е обсъдил подробно поведението на последния и законосъобразно е приел, че поради търговския характер на процесната сделка приложение намира законовото правило на чл.301 ТЗ.
Поради това липсата на доказателства за своевременно осъществено от дружеството купувач противопоставяне на извършените от негово име правни действия по сключване на продажбата с ищеца, правилно е възприето за обуславящо валидността на възникналото в тежест на същото задължение за плащане, според презумпцията на закона- чл.301 ТЗ.
Същевременно от обстоятелството, че при двустранния договор съществува конекситет между насрещните задължения, следващ от функционалната зависимост в която добросъвестността – чл.63 ал.1 ЗЗД, поставя двете насрещни вземания, следва, че всяка от страните, при липса на уговорка в противен смисъл, може да иска изпълнение на дължимото, щом тя самата е изпълнила или да е готова да изпълни точно поетото от нея задължение.
Следователно щом представител на ответното ТД е подписал като получател описаната в приложената и съставена от ищеца фактура № 48/ 28. 03. 2005 год. стока правилно ГОС е счел, че в случая е налице признание на купувача за престиране на дължимото по договора от дружеството- продавач и доводите на касатора в противна насока са в противоречие с доказателствения материал по делото.
Необходимо в тази вр. е да се посочи, че макар и фактурата да не е основание за плащане цената на доставената стока, нито се явява елемент от фактическия състав на търговската продажба, то тя е частен свидетелстващ документ и като такъв удостоверява материализираното в нея изявление т.е. получаването на описаната стока.
Отделен в тази вр. е въпросът, че предаването на закупената стока на купувача е удостоверено и с осъщественото заприходяване на последната в материалната книга на ТД ” МАГИ-СТИЛ” Е. , който факт не само не е бил оборен в процеса по предвидения в ГПК ред, но се потвърждава и в заключението на допуснатата експертиза.
Що се касае до нередовността на отделните счетоводни отразявания в счетоводството на ищеца, вкл. датата на изписване на доставените платове, на която касаторът се позовава, то доказателствената сила на същите, с оглед разпореденото от чл.146 ГПК/ отм./ е съобразена от решаващата инстанция при цялостната преценка на доказателствения материал, с което е спазено изискването на процесуалния закон.
Не може да бъде споделено и становището на касатора за нищожност на процесния договор, поради липса на предмет- чл.26, ал.2 ГПК. Липсата на предмет, като основание за нищожност е налице само при несъществуване на предоставената за продажба вещ, каквато несъмнено не е разглежданата хипотеза.
В този см. доколкото по действащото ни законодателство, когато се продават вещи, определени „ по своя род” индивидуализацията им, при отсъствие на изрично постигнато между съконтрахените съгласие, се счита за осъществена с предаването на вещта от продавача, то правно ирелевантно за валидността на сключената сделка е описанието- пълно или не в процесната данъчна фактура на продавания плат и като е съобразил горното въззивният съд правилно е приложил закона.
Водим от тези съображения касационната жалба следва да се остави без уважение, поради което и на осн. чл.218ж ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение,търговска колегия
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Габровския окръжен съд № 43 от 19.02.2008 год., постановено по в.гр.д. № 9/2008 год. по описа на с.с.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: