О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 18.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 30.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 559 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Е. Г. З. , упражняващ търговска дейност под фирма „Б”, гр. С. против въззивно решение № 543 от 23.12.2008 год., по гр.д. № 2667/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на СРС от 23.06.2008 год. по гр.д. № 30583/2007 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Д. с. т. „А”, гр. С. обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.228 ЗЗД за сумата общо от 12 952 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на договорно неизпълнение по договор за наем от 01.10. 2002 год. вреди и пропуснати ползи и по чл.86, ал.1ЗЗД за сумата общо от 300 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.08.2007 год.- 14.12.2007 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.79, ал.1 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила- чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ и чл.189 ГПК/ отм./ Жалбоподателят поддържа, че наличието на събрани, но останали необсъдени доказателства по делото, а именно- редовно заплащаната от наемателя и получавана без възражение от наемодателя наемна цена, както и отсъствието на изрично прогласена недействителност на сключения между страните договор за наем в диспозитива на обжалвания съдебен акт са пороци, обуславящ отмяната му, съобразно установените в чл. 281,т.3 ГПК касационни основания.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле отново с въведените в касационната жалба нарушения на закона и съдопроизводствените правила, както и с твърдението, че произнасянето на ВКС по разгледаните от въззивния съд и обусловили крайния правен резултат по делото материалноправни въпроси – за законосъобразното прилагане на чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД и чл. 228 ЗЗД и за приложение разпоредбите на ГПК относно съдържанието на съдебното решение, което го прави действително са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, предпоставките за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК в случая отсъстват.
Вярно е, че поставеният от касатора въпрос, макар и непрецизно формулиран, свързан с изискванията, въведени от процесуалния закон за действителност на съдебното решение и неговото съдържание, който не е материалноправен, както неправилно е посочено в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, а процесуалноправен попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК като значим за крайния правен резултат по всяко дело, независимо дали изрично въззивният съд се е произнесъл по него или същият следва от конкретно изложеното в съобразителната част на постановения съдебен акт, поради което основната процесуална предпоставка за селектиране на касационните жалби в случая е налице.
По отношение на този въпрос, обаче, въведеният от страната критерий за селекция – отсъства.
Доколкото точното прилагане на закона по вложения от законодателя смисъл в т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е всякога насочено към отстраняване на противоречивата съдебна практика или към промяна на съществуваща непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото – предизвикано от необходимостта чрез корективно тълкуване да бъде отстранено несъвършенството на закона- непълнота или неяснота на конкретна правна норма или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап, то несъмнено настоящият случай не попада в сочената хипотеза.
По въпроса за формата и съдържанието на съдебното решение, като условие за действителността му съществува не само трайно установена непротиворечива практика на ВКС, но и задължителна такава – ППВС № 1/53 год.; ППВС № 1/85 год., вкл. т.19 на ТР на ОСГК № 1/2001 год., което само за себе си изключва наличието на твърдяната допълнителна предпоставка, обуславяща допустимост на касационното обжалване.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в изложението на касатора-Е. , въпреки дадените му от СГС по реда на чл.285, ал.1 ГПК с разпореждане от 16.02.2009 год. конкретни указания за съдържанието на същото, вкл. за обосноваване на конкретния критерий за селекция, на който същият се позовава, въобще липсват правни аргументи, имащи отношение към основанието „развитие на правото”по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Що се касае до доводите на касатора за противоречие на обжалвания съдебен акт с основни принципи на правото и съдопроизводствените правила, от значение за изхода на делото, то освен, че първите не са конкретизирани, сочените нарушения – необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и противоречие между мотивите и диспозитива на обжалвания съдебен акт, дори и да са допуснати евентуално от въззивната инстанция са относими единствено към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към допустимостта на самото касационно обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, поради което не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК.
Останалите бланкетно релевирани от касатора въпроси на материалното право всъщност се свеждат до възпроизвеждане съдържащите се в касационната жалба оплаквания на последния за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон – чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.228 ЗЗД. По изложените по- горе съображения, свързани характера и предмета на производството по чл. 288 ГПК, те обаче, са неотносими към преценката за допустимост на касационното обжалване
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 543 от 23.12.2008 год., по гр.д. № 2667/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: