О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 21.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 17.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 429/2008 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Б. с. с. обител „У”- Б. манастир,с. Бачково против въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 196 от 04. 04. 2008 год., постановено по ч.гр.д. № 255/2008 год., с което е потвърдено определението на Пловдивския окръжен съд от 05.02.2008 год. по т.д. № 339/2007 год. за прекратяване на производството по делото, на осн. чл.637, ал.5 ТЗ.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, порок обоснован със съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ч. своя процесуален представител частният жалбоподател твърди, че доколкото е налице издадено по надлежния ред удостоверение за актуално състояние на ответника „ ВИОН- ДИНЕВ С-ИЕ” СД, гр. П., в което не е вписано обстоятелството, че по отношение на същия е открито производството по несъстоятелност, то въззивната инстанция е била длъжна да даде възможност на страната да насочи исковата си претенция срещу В. Л. Б. в качеството му на временен синдик на обявеното в неплатежоспособност ЮЛ- търговец.
В депозираното, съгласно императива на чл.284 ал.3, т.1 ГПК във вр. с препращащата норма на чл.278, ал.4 ГПК изложение са развити бланкетни съображения за допускане на частната жалба до разглеждането и по същество от касационната инстанция, основани изрично в титулната част на същото с чл.280, ал.1,т.3 ГПК, без да са развити конкретни доводи във вр. с приложението на чл.637, ал.5 ТЗ и възникналия правен спор за допустимостта на образуваното пред ПОС производство по т.д. № 339/2007 год..
Твърди се в тази вр., че в практиката на ВКС отсъства изрично произнасяне от касационната инстанция по повдигнатия в частната жалба спорен въпрос, особено значим за точното прилагане на закона, а именно – наличието на правна възможност назначеният временен синдик, в това си качество да е пасивно легитимиран да отговаря по предявените срещу неплатежоспособния длъжник искове, независимо от започнало спрямо последния производство по несъстоятелност и това само по себе си обуславя наличието в случая на въведения от законодателя с чл.280, ал.1, т.3 ГПК селективен критерий
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса, срещу определение, имащо преграждащ за делото ефект по см. на чл.274, ал.3 , т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обаче, не е налице, което обуславя и не допускане на последващ въззивния инстанционен контрол над обжалваното определение.
Доколкото задължителна предпоставка за допускане касационно обжалване в разглежданата законова хипотеза- чл.274, ал.3 , т.1 ГПК е атакуваният от страната съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице и визирания в частната жалба критерий- същият да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и в тази насока липсва каквато и да било конкретизация от страна на частния жалбоподател, то искането за осъществяване на касационен контрол, само на това основание, не следва да бъде уважено.
Нещо повече, дори и да се възприеме, с оглед изложеното в обстоятелствената част на частната жалба, че съществен за изхода на конкретното дело и допустимостта на исковия процес процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, се явява въпросът за липсата на процесуална възможност след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ТД –длъжник, последното да бъде конституирано като ответник по предявените от частния жалбоподател искове, основани на чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД , то наличието на ясна, недвусмислена и императивна законова регламентация – чл.637, ал.5 ТЗ в редакцията на закона, публикувана в „ДВ бр.38/2006 год./, както и последователна съдебна практика в тази насока, изключва твърдяната му значимост за точното прилагане на закона и за развитие на правната наука.
Следователно разгледани и по същество, предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в случая не са налице.
Що се касае до въведените доводи за процесуална икономия и осъществените от ищеца фактически действия, свързани със снабдяването му с доказателства, предхождащи датата на исковата молба и на откриване производството по несъстоятелност по отношение на СД ответник, то същите са ирелевантни към горепосочения селективен критерий, поради което не следва да се обсъждат.
Водим от горното и на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно определение № 196 от 04. 04.2008 год. по ч.гр.д. № 255/2008 год.,по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: