ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 419
София 04.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 1 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 462-2008 година.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Б. Г. от г. София срещу въззивното определение от 26.09.08г. по ч.г.д. №842/07г. на ОС-г. В. Търново, с което е отменено първоинстанционното определение от 5.07.07г. по ч.г.д. № 1295/07г. на РС-г. В. Търново и вместо него е постановено друго, с което е осъдена касаторката да заплати на “Б”АД-г. София на основание чл.237 б.”в” ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ сумата 95 889.28лв. дължима по договор за ипотечен кредит/ДИК/ № 002-ИВ/22.6.05г., от която 89172.65 лв. главница и 6716.63лв. лихва по ДИК за периода 25.02.06г.-25.06.07г.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната касационна жалба поддържа, че не са налице основанията, предвидени в чл.280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение от
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са в противоречие с практиката на ВКС и са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос, който е разрешен неправилно от въззивният съд е относно обхвата на проверката, която е задължен съдът да направи в изпълнение на чл.243 ал.1 ГПК/отм./, както и относно възможността банката да превалутира задължението, произтичащо от сключения между страните Д/22.6.05г.
Предмет на производството е молба, подадена до РС-г. В. Търново от “Б”АД-г. София на основание чл.237 б.”в” ГПК/отм./ и чл.60 ал.2 ЗКИ за издаване на изпълнителен лист срещу Г. Б. Г. в качеството й на кредитополучател по ДИК №002-ИВ/22.6.05г. за сумата 95 889.28лв., дължима по договор за ипотечен кредит/ДИК/ № 002-ИВ/22.6.05г., от която 89172.65 лв. главница и 6716.63лв. лихва за периода 25.02.06г.-25.06.07г.
По делото е представен договора и надлежно заверено извлечение от сметката на кредитополучателя. Последното отговаря на изискванията на чл.237 б.”в” ГПК/отм./, при което положение то съставлява годно несъдебно изпълнително основание. Съгласно т.8.1 ал.1 от договора за ипотечен кредит при непогасяване на която и да е вноска от главницата или лихвата, както е в настоящия случай целия кредит става предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление от страните. В т.6.6 от договора страните са уговорили правната възможност банката да превалутира задължението на длъжника по ДИК.
Предвид горното вземането по ДИК е изискуемо и ликвидно, поради което е следвало да бъде издаден изпълнителен лист на основание чл.237 б.”в” ГПК/отм./.
Ето защо въззивният съд като е обосновал аналогичен краен извод той не е излязъл извън пределите на проверката, дължима по чл.243 ал.1 ГПК/отм./, както неправилно поддържа касатора и е постановил правилно определение в съответствие с трайната практика на ВКС и съдилищата, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното определение.
Водим от горното на основание чл.288 ГПК ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 26.09.08г. по ч.г.д. №842/07г. на ОС-г. В. Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: