РЕШЕНИЕ
N 689
София 31.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 3 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 360-2008 година.
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба на “ВМЗ”Е. , г. Сопот срещу “Б”Е. , г. София за отмяна на решението от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП. С това решение е осъден “Б”Е. , г. София да заплати на “ВМЗ”Е. , г. Сопот сумата 35000 щ.д., представляваща неустойка за забавено плащане на цената по договор № 4498/12.07.04г., като отхвърля иска в останалата му част поради извършено съдебно прихващане.
Правното основание на така предявения иск е чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА-арбитражното решение, чиято отмяна се иска противоречи на обществения ред на РБългария.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът “ВМЗ”Е. , г. Сопот обосновава, че за периода 16.08.04г.-8.12.05г. той не е бил във виновна забава, обстоятелство обосноваващо прилагане на чл.83 ал.2 ЗЗД и освобождаването му от отговорност за заплащане на мораторна неустойка, предвидена в чл.18.1 от договора между страните №/12.07.04г. Развива съображения, че към датата на падежа на задължението по договора за предоставяне на ответника “Б”ЕООД-г. София специалната продукция, предназначена за износ за Алжир-15.08.04г., както и за последващия период 16.08.04г. до 8.12.05г. е бил в невиновна невъзможност да престира поради това, че купувача по договора не е разполагал с необходимото разрешение за придобиване, транспорт и износ на процесната продукция, каквото се изисква съгласно чл.7 във вр. с чл.5 и чл.2 от Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба-сега отм., но действал към момента на сключване и изпълнение на договора между страните./ЗКВДОСВДУ/. В тази връзка се поддържа, че решението от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП противоречи на посочените разпоредби, които са от публичен ред и които обосновават поддържаното в исковата молба основание за отмяна в разпоредбата на чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА.
Ответникът по иска “Б”ЕООД-г. София поддържа в представения по делото отговор, както и в становището си по същество, че така предявения иск е неоснователен, тъй като решението от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП е законосъобразно и не противоречи на обществения ред на РБългария. Навеждат се доводи, че с атакуваното арбитражно решение не са нарушени нормите на ЗКВДОСВДУ, както и че с предявения от ищеца “ВМЗ”Е. , г. Сопот иск се цели ревизиране на влязлото в сила решението от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП, с каквато компетентност ВКС в производството по чл.47 и сл. ЗМТА не разполага.
Исковата молба е подадена от надлежна страна в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
ВКС-ТК след преценка на доводите на страните, посочените в исковата молба факти и обстоятелства, както и след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
В арбитражното производство, инвокирано по иска на “ВМЗ”Е. , г. Сопот срещу “Б”ЕООД-г. София са направени същите възражения и са наведени същите доводи, каквито се съдържат в обстоятелствената част на исковата молба, предмет на настоящето производство.
В решението от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП, чиято отмяна се иска са обсъдени всички представени по делото доказателства във връзка с обстоятелствата, че към 15.08.04г. купувачът по договора между страните №/12.07.04г. “Б”ЕООД-г. София не е поискал и не са му били издадени от МВР разрешения за придобиване, пренасяне и износ на процесната стока, както и че през визираните в исковата молба периоди след 15.08.04г. той не е разполагал с тези разрешения.
По делото е безспорно установено, че съгласно чл.3 от договора между страните №/12.07.04г. местодоставянето на стоката е уговорено FOB Бургас, като в задължение на продавача по договора “ВМЗ”Е. , г. Сопот е да организира превоза на продукцията със свои камиони и да осигури собствена охрана-вж.т.8.1 от договора. Тези данни са задължителна предпоставка за издаване на купувача по договора на процесното разрешително и те следва да се предоставят от продавача. Едва след пристигане на стоката в уговореното по договора местодоставяне-пристанището на г. Бургас в задължение на купувача по договора “Б”ЕООД-г. София е да осигури и организира превоз по море до крайния получател.
Основният въпрос, върху който се е концентрирал спора по арбитражното дело е този имал ли е готовност продавача по договора “ВМЗ”Е. , г. Сопот да престира уговорената продукция на 15.08.04г.
АС при БТПП в решението, чиято отмяна се иска е обсъдил поотделно и в съвкупност многобройните доказателства, представени по делото и е приел, че такава готовност продавача по договора “ВМЗ”Е. , г. Сопот да престира уговорената продукция на 15.08.04г. той не е притежавал-вж.р.ІІІ, т.2.1 б.”б”, стр.8 от арб.решение. В този смисъл е и изричната констатация на приетата по делото експертиза-вж.допълнителното заключение,р.ІV, че едва към 23.09.04г. “ВМЗ”Е. , г. Сопот е произвел количеството продукция, което е позволявало реално изпълнение на договора между страните №/12.07.04г.
Следователно на падежа на задължението-15.08.04г. продавачът по договора “ВМЗ”Е. , г. Сопот не е имал готовност да престира уговорената продукция и поради това не е бил в състояние да изпълни договора по причини, които са от субективен, а не от обективен характер. В този смисъл е и приетото в решаващите мотиви на решение от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП, чиято отмяна се иска.
Аргумент в подкрепа на горния извод са и следните, установени по делото факти и обстоятелства, които следва да бъдат съобразени, а именно:
На 22.07.04г., т.е. десет дни след сключване на договора между страните №/12.07.04г. “ВМЗ”Е. , г. Сопот приема решение на СД, обективирано в Протокол №14/22.07.04г., с което обявява договор № 4498/12.07.04г. за невалиден и се отказва неговото изпълнение, за което уведомява купувача по договора с писмо от 28.07.04г., получено на 2.08.04г./л.85 от арб.дело/, както и с второ п-мо от 13.08.04г./л.93 от арб.д./, т.е. два дни преди срока на доставката 15.08.04г.
“ВМЗ”Е. , г. Сопот многократно/4 пъти/ връща преведения от купувача по договора аванс, като сочи единствена причина за това невалидността на договора.
Съгласно чл.7.1 от договор № 4498/12.07.04г. между страните по делото продавачът “ВМЗ”Е. , г. Сопот е следвало да уведоми/авизира/ писмено купувача по факс за готовността си да експедира стоката 3 дни преди падежа на задължението за престиране, което той не е направил. Нещо повече, той е отказал изрично да достави стоката, твърдейки че договора между страните е невалиден. Следователно за купувача по договора не е текъл срок за издаване на необходимото разрешение от МВР за придобиване, пренасяне и износ на процесната стока, съответно за организиране приемането на стоката, тъй като началния момент на този срок е 3-дневен считано от писменото авизо, направено от продавача на купувача по договора, каквото по делото не е представено. По делото е установено, че конкретните разрешения от МВР за придобиване, пренасяне и износ на процесната стока се издават в рамките на един работен ден след поискването им, както и че в конкретния случай са били налице всички изискуеми се по чл.7 и чл.19 ЗКВВООБ-пълна лицензия за право на външнотърговска дейност с оръжие, издадена от Междуведомствения съвет по ВПК и МГС към МС на 4.08.03г. със срок на действие от 3 години съгласно чл.5 ал.2 ЗКВДОСВДУ/сега отм./, разрешение за износ на оръжие за Алжир, изд. на 24.06.04г. със срок на валидност 6 месеца съгласно чл.5 ал.2 ЗКВДОСВДУ/сега отм./ и сключен договор за износ на процесната продукция с Министрество на отбраната на Алжир. Също така, както бе посочено по-горе условие за издаването на конкретните разрешения от МВР за придобиване, пренасяне и износ на процесната стока е към искането да бъде приложен списък на автомобилите, данни за охраната и превозваната стока, които е следвало да бъдат предоставени от продавача “ВМЗ”Е. , г. Сопот, което той не е сторил. Следва да се съобрази насрещната, синалагматична природа на задълженията на продавача да престира уговорената продукция на 15.08.04г. и задължението на купувача да получи разрешения от МВР за придобиване, пренасяне и износ на процесната стока, което означава че в зависимост от готовността за престиране от продавача се поражда задължението на купувача да получи процесните разрешения от МВР.
С понятието “обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обеществения ред ще има тогава когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата.
В конкретния случай арбитражното решение, чиято отмяна се иска би противоречало на обществения ред на РБългария единствено в случай, че АС при БТПП е вменил в задължение на продавача “ВМЗ”Е. , г. Сопот при пълна готовност и точно изпълнение на договорните задължения от негова страна да престира специална продукция на купувача по договора при липса на разрешения от МВР за придобиване, пренасяне и износ на процесната стока-в този смисъл е и решение №710/18.11.04г. на ВКС-ТК. Това обаче, както бе посочено не е така. Продавача не е имал готовност да престира уговорената продукция в уговорения по договора срок-на 15.08.04г., поради което АС при БТПП в решението си от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП е преценил, че не е налице невиновна невъзможност за продавача “ВМЗ”Е. , г. Сопот да изпълни реално договора, съответно да престира в срока по договора. Това дали в конкретния случай е налице хипотезата, предвидена в разпоредбата на чл.83 ал.1 ЗЗД-наличие на конкурсна вина както у продавача така и у купувача по договора между страните, съответно е налице хипотезата, предвидена в разпоредбата на чл.83 ал.2 ЗЗД-екскулпиране на длъжника поради неоказване на кредиторово съдействие е единствено в дискреционната преценка на състава, постановил решението от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП. В настоящето производство ВКС-ТК не може да навлиза в материалноправните отношения между страните и да пререшава спора между страните предмет на арбитражното решение. Това следва непосредствено от специфичните отменителни основания, предвидени в чл.47 ЗМТА. В този смисъл е и приетото в решение №9/24.10.02г. по конст.дело № 15/02г. на Конституционният съд на РБ.
Изложеното налага извода, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице отменителното основание по чл.47 т.3 предл.2-ро ЗМТА и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64 ал.2 ГПК/отм./ на ответника по иска следва да бъдат присъдени 6000 лв. съдебни разноски.
Водим от горното ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от “ВМЗ”Е. , г. Сопот срещу “Б”Е. , г. София иск за отмяна на решението от 11.02.08г. по ВАД №131/06г. на АС при БТПП като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “ВМЗ”Е. , г. Сопот да заплати на “Б”Е. , г. София сумата 6000 лв. съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: