О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
гр. София, 12.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 564 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Т. от гр. П. чрез процесуалния му представител адв. К срещу определение № 29 от 09.02.2010г. по в. гр. д. № 69/2010г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, с което се потвърждава разпореждане от 23.12.2009г. по гр. д. № 2716/2009г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на заявителя в заповедното производство М. М. Т. от гр. П. за освобождаване от държавна такса.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради незаконосъобразност – противоречие с чл. 83, ал. 2 ГПК и необоснованост. Поддържа становище, че въззивната не е съобразила семейното, имотно и материално състояние на заявителя. По отношение на допускане на касационно обжалване на съдебния акт релевира доводи за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК липсва съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че липсват предпоставките за освобождаване на държавна такса на заявителя, доколкото производството е заповедно с цена на иска 5 112.90 евро и дължимата държавна такса е 199.40 лв. Поради това и с оглед внесеното адвокатско възнаграждение в размер 600 лв., решаващият съдебен състав е заключил, че не може да се направи извод, че заявителят няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложените от касатора доводи и данните по делото релевантните за спора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и необходимостта от извършване на преценка доколко материалното състояние на заявителя, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволява нейното заплащане.
По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.
В противоречие с трайноустановената практика, съдът не е обсъдил представените доказателства /декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, декларация за месечния доход, допълнително споразумение към трудов договор и удостоверение за декларирани данни от НАП/, не е определил пълния размер на дължимата държавна такса върху претендираните със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК суми по договор за заем от 11.07.2005г. с нотариална заверка на подписите в размер 5 112.90 евро – главница и 39 957.31 евро – неустойка за периода от 11.07.2005г. до 21.12.2009г., предвид уточнението, направено с молба рег. № 1399/19.01.2010г., поради което не е преценил възможността за внасяне на държавна такса по заявлението, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От представените декларации и доказателства се установява, че частният жалбоподател е безработен на 66 години, не получава наеми, хонорари и доходи от свободни професии, издържа го съпругата му, която работи по трудов договор с трудово възнаграждение в размер 335 лв. месечно, няма доходи от търговска или селскостопанска дейност, притежава в СИО бракуван лек автомобил Форд с рег. № Р* и не притежава недвижими имоти. Семейното и материално положение и имотното състояние на заявителя, съпоставено с пълния размер на държавната такса 1 762.99 лв. /2% върху 45 070.21 евро или върху 88 149.67 лв./, води до извод, че заявителят не разполага с достатъчно средства да я заплати. Обстоятелството, че заявителят е ангажирал адвокатска защита и е внесъл адвокатско възнаграждение в размер договорения размер 600 лв. не е основание за отказ да му се признае правото за освобождаване от внасяне на държавна такса. Следва да се отбележи също, че с оглед интереса на претенцията уговореното и внесено адвокатско възнаграждение 600 лв. е под минималния размер 1 331.50 лв., изчислен съгласно чл. 7, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по отношение на заявителя – частен жалбоподател са налице основанията за освобождаването му от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Следователно определението на Пернишки окръжен съд и разпореждането на Пернишки районен съд следва да бъдат отменени и молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 29 от 09.02.2010г. по в. гр. д. № 69/2010г. на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ разпореждане от 23.12.2009г. по гр. д. № 2716/2009г. на Пернишки районен съд в частта, с което е отхвърлено като неоснователно искането на заявителя в заповедното производство М. М. Т. от гр. П. за освобождаване от държавна такса.
ОСВОБОЖДАВА М. М. Т. от гр. П. от внасяне на държавна такса по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано гр. д. № 2716/2009г. на Пернишки районен съд, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.