ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 143
София,. 16.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 1051-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. А. от г. София срещу въззивното решение от 16.06.09 г. по г.д. №3443/08г. на СГС, ІІ”Д”г.отд., с което е оставено в сила решението от 20.06.08г. по г.д. №6331/07г. на СРС, ГК, 47 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Н. Х. отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК за недължимост на сумата 6500 щ.д. по Запис на заповед/ЗЗ/, издаден на 2.03.2000 г., предмет на принудително изпълнение/събиране/ по изп.д. № 2* на ЧСИ В. Л.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, а именно за начина на упълномощаване от издателя на процесната ЗЗ на лицето което е подписало същата.
В тази връзка касаторът развива съображения, че от данните по делото не би могло да се направи извод, че посочения в процесната ЗЗ издател се е валидно задължил по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отхвърли така предявеният отрицателен установителен иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че приетата по делото съдебно-почеркова експертиза не изключва възможността ЗЗ да е подписан от издателя П. М. А.-ищец по делото и касатор в настоящето производство. Допълнителната съдебно-почеркова експертиза прави хипотетично предположение, че е възможно подписът на издателя на ЗЗ да е положен и от служители на ищеца. Това предположение обаче, не води до изводи противоположни на формулираните от въззивният съд, тъй като в тежест на ищеца е било да докаже неистинност на подписа на издателя на ЗЗ, което той не е сторил.
Касаторът не сочи в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК противоречива практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като не е налице противоречива съдебна практика или неясна или непълна правна уредба на ЗЗ.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.06.09 г. по г.д. №3443/08г. на СГС, ІІ”Д”г.отд., с което е оставено в сила решението от 20.06.08г. по г.д. №6331/07г. на СРС, ГК, 47 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.06.09 г. по г.д. №3443/08г. на СГС, ІІ”Д”г.отд., с което е оставено в сила решението от 20.06.08г. по г.д. №6331/07г. на СРС, ГК, 47 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: