ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 719
София,. 19.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 776-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК”Б. имоти”АД-г. София срещу въззивното решение от 8.05.2009г. по г.д. № 2708/08г. на СГС, ІІ-А с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.02.08г. по г.д. № 17675/07г. на СРС, 60 с-в. С последното касатора е осъден на основание чл.229 КЗ във вр. с чл.223 ал.1 КЗ да заплати на С. К. З. сумата 2299.60 лв. при условие, че С. К. З. заплати на ЗД”Б” сумата 2299.60 лв. като обезщетение съгласно чл.213 ал.1 КЗ по повод щета № 68786/06г. Решението по главния иск, предявен от ЗД”Б” срещу делинквента С. К. З. от г. София е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК”Б. имоти”АД-г. София, касатор в настоящето производство и ответник по предявения в условията на евентуалност обратен иск.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че по отношение на него не е налице материално правна пасивна легитимация и обосновава като основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество това, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В тази връзка развива съображения, че предявения срещу него обратен иск е процесуално недопустим, предвид разпоредбата на чл.213 ал.1 изр.4 КЗ в редакцията й обн. с Д.в. бр.97/23.11.07г. Като е прието противното от въззивният съд същият бил постановил според касатора неправилно решение.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно действието по време на чл.213 ал.1 изр.4 КЗ в редакцията й обн. с Д.в. бр.97/23.11.07г. във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ.
Съгласно цит. пар.143 ПЗР на КЗ разпоредбата на чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ и предвиденото в нея задължение за предявяване на иска от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към 23.11.2007 година.
В конкретния случай по делото е безспорно установено от представения разходен касов ордер, че на 9.10.06г. ЗД”Б” е изплатило в брой застрахователно обезщетение по щета № 68786/06год. възлизащо на 2299.60 лв., обстоятелство което означава неприложимост на установената в чл.213 ал.1 изр.4 КЗ поредност за предявяване на иска от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице.
Следователно релевираното от касатора-ответник по обратния иск, предявен в условията на евентуалност възражение за процесуална недопустимост на така предявения срещу него иск, което по своето правно естество е “exceptio ordinis”/възражение за поредност/ е неоснователно, тъй като не намира опора в закона- чл.213 ал.1 изр.4-то КЗ във вр. с пар.143 ПЗР на КЗ.
Въззивният съд е постановил законосъобразно решение в съответствие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо липса на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 8.05.2009г. по г.д. № 2708/08г. на СГС, ІІ-А с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.02.08г. по г.д. № 17675/07г. на СРС, 60 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 8.05.2009г. по г.д. № 2708/08г. на СГС, ІІ-А с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.02.08г. по г.д. № 17675/07г. на СРС, 60 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: