ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 316
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 26 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 41-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф”АД-г. Габрово срещу въззивното решение от 5.10.09г. по т.д. № 427/09г. на АС-г. В. Търново, с което е отменено първоинстанционното решение от 27.04.09 год. по г.д. №192/08 год. на ОС-г. Габрово, с което е отхвърлен предявения от К. К. К. от г. Габрово иск по чл.125 ал.3 ТЗ до размера на сумата 104 500 лв., представляваща стойност на дружествен дял и вместо него е постановено друго, с което “Ф”АД-г. Габрово е осъден да заплати на К. К. К. от г. Габрово сумата 104 500 лв., представляваща стойност на неговия дружествен дял от имуществото на дружеството към 31.12.1999 година.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
Поддържа се в касационната жалба, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по началния момент на исковата давност. В тази връзка касаторът развива съображения, че така предявеният на 26.08.08 г. иск по чл.125 ал.3 ТЗ е погасен по давност, тъй като началния момент, от който започва да тече давностния срок е бил този на изключването на ищеца като съдружник във “Ф”ООД-г. Габрово, което е станало с решение на ОС на съдружниците от 14.12.1999 г.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното:
За да уважи така предявения иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че началния момент на исковата давност не е датата на изключването на ищеца като съдружник във “Ф”ООД-г. Габрово/14.12.1999 г./, а един по-късен момент-датата на преобразуване на “Ф”ООД-г. Габрово във “Ф”АД-г. Габрово.
Същественият материалноправен въпрос от значение за правилността на решението е този относно определяне на началния момент на исковата давност, респ. от кой момент вземането на ищеца за стойността на неговия дружествен дял от имуществото на дружеството е станало изискуемо.
За да се отговори правилно на така поставения въпрос следва да се съобрази обстоятелството, че изключването е било оспорено посредством предявяване на иск по чл.74 ал.1 ТЗ. Производството по този иск е приключило с влязло в сила съдебно решение на 3.11.03г., а с регистърно решение от 14.11.03г. на ОС-г. Габрово изключването е било заличено от търговския регистър, т.е. от този момент то се счита за несъществувало. Към този момент “Ф”ООД е вече преобразувано в друга правно-организационна форма-“Ф”А. <Ад&@А. и законът не урежда процесната хипотеза. Ищецът не придобива автоматично с факта на преобразуване на дружеството качеството на акционер. Следователно, към 14.11.03г. е заличено ex nunc прекратяване на членственото правоотношение на ищеца във вече несъществуващото “Ф”ООД, но като правна последица от неговото преобразуване в А. е изгубване ipso facto и качеството му на акционер.
Ето защо вземането на ищеца за стойността на дружествения дял от имуществото на дружеството става изискуемо от 14.11.03 г., т.е. в рамките на законоустановения 5-годишен давностен срок/искът е предявен на 26.08.08г./, в който смисъл е и приетото от въззивният съд.
Имуществените последици следва да бъдат уредени съгласно чл.125 ал.3 ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на м. Декември 1999 г., когато съдружникът К. К. К. е участвал в дейността на дружеството. Към м. Ноември 2003 г. “Ф”ООД не съществува поради неговото преобразуване в А. , обстоятелство което изключва уреждане на имуществените последици при условията на чл.125 ал.3 ТЗ въз основа на счетоводен баланс към този момент.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не са налице тези предпоставки, обстоятелство което обуславя отсъствие на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 5.10.09г. по т.д. № 427/09г. на АС-г. В. Търново
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 5.10.09г. по т.д. № 427/09г. на АС-г. В. Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: