ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 524
София, 10.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 28 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 229-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н”ЕООД-г. В. Търново срещу въззивното решение от 11.12.09г. по т.д. №623/09г. на АС-г. В. Търново, в частта с която е отменено първоинстанционното решение от 21.05.09г. по т.д. № 91/07 год. на ОС-г. Русе и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от“Н”ЕООД-г. В. Търново срещу “П”О. , г. Русе иск с правно основание чл.250 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за сумата 10 000 лв. като част от стойността на 20 000 кг. сухо обезмаслено мляко с 0.7% масленост представляваща обезщетение за претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на влогоприемателя да пази и съхранява поверената му стока. Касаторът обжалва същото решение, в частта с която е отменено първоинстанционното решение от 21.05.09г. по т.д. № 91/07 год. на ОС-г. Русе, в частта му с която “П”О. , г. Русе е осъдено да заплати на “Н”ЕООД-г. В. Търново сумата 5732 лв. съдебни разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, но не е посочил изрично селективния критерий на основанието на който то да бъде допуснато. С оглед изложението и приетото в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК настоящия състав на ВКС-ТК намира, че поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване е това, предвидено в чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Поддържа се, че правният въпрос от значение за изхода по делото е налице ли е в конкретния случай хипотезата, предвидена в чл.253 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.244 ал.3 ЗЗД.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отхвърли така предявеният иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че ответникът по иска “П”О. , г. Русе е бил в невиновна невъзможност да изпълни договорното си задължение по договора от 7.01.05г. за предаване на ищеца на вложените 20 000 кг. сухо мляко, обезмаслено на прах.
По делото е установено, че процесното сухо мляко в края на м. Януари 2005г. е било иззето по следствено дело №67/05г. на Окръжна следствена служба-г. Русе, а с Постановление от 23.02.05г. на прокурор на Районна прокуратура-г. Русе е разпоредено това количество мляко да бъде продадено. В изпълнение на това постановление на Районна прокуратура-г. Русе с Постановление №33/23.03.05г. на директора на регионалната Агенция за държавни вземания-г. Русе процесното количество от 20 000 кг. сухо обезмаслено мляко с 0.7% масленост е било възложена за сумата от 25 080 лв. на “С”О. г. Русе. С влязла в сила присъда е прието, че процесното сухо мляко е било предмет на контрабанда и на това основание е било отнето в полза на Държавата. Това не е могло да бъде предвидено от влогоприемателя-ответника по делото “П”О. , г. Русе, обстоятелство което изключва отговорността му за вреди. Последните се дължат при предпоставките, предвидени в чл.253 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.244 ал.3 ЗЗД, но само при виновно поведение на влогопримателя, каквото в конкретния случай не е налице. Влогоприемателят е бил в обективна/невиновна/ невъзможност да върне вложената стока-процесното сухо мляко, поради отнемането му в полза на държавата като предмет на контрабанда, установена с влязла в сила присъда. Ето защо правилно въззивният съд на основание чл.81 ал.1 ЗЗД е постановил влогопримателят “П”О. да бъде екскулпиран и съответно освободен от отговорност за претърпените от ищеца вреди.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай по прилагане на разпоредбата на чл.253 ал.1 ЗЗД не е налице противоречива съдебна практика, нито тя се нуждае от тълкуване, обстоятелство което изключва наличието на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 11.12.09г. по т.д. №623/09г. на АС-г. В. Търново, в частта с която е отменено първоинстанционното решение от 21.05.09г. по т.д. № 91/07 год. на ОС-г. Русе и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от “Н”ЕООД-г. В. Търново срещу “П”О. , г. Русе иск с правно основание чл.250 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за сумата 10 000 лв. като част от стойността на 20 000 кг. сухо обезмаслено мляко с 0.7% масленост представляваща обезщетение за претърпени вреди, както и в частта с която е отменено първоинстанционното решение от 21.05.09г. по т.д. № 91/07 год. на ОС-г. Русе, в частта му с която “П”О. , г. Русе е осъдено да заплати на “Н”ЕООД-г. В. Търново сумата 5732 лв. съдебни разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.2 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него за тази инстанция 560 лв. съдебни разноски.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.12.09г. по т.д. №623/09г. на АС-г. В. Търново, в частта с която е отменено първоинстанционното решение от 21.05.09г. по т.д. № 91/07 год. на ОС-г. Русе и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от “Н”ЕООД-г. В. Търново срещу “П”О. , г. Русе иск с правно основание чл.250 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за сумата 10 000 лв. като част от стойността на 20 000 кг. сухо обезмаслено мляко с 0.7% масленост представляваща обезщетение за претърпени вреди, както и в частта с която е отменено първоинстанционното решение от 21.05.09г. по т.д. № 91/07 год. на ОС-г. Русе, в частта му с която “П”О. , г. Русе е осъдено да заплати на “Н”ЕООД-г. В. Търново сумата 5732 лв. съдебни разноски.
ОСЪЖДА “Н”ЕООД-г. В. Търново да заплати на “П”О. , г. Русе 560 лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: