ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 235
София, 28.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 1030-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на “Д”АД, г. София за Главна агенция-г. Русе срещу въззивното решение от 06.07.09г. по в.г.д. №540/09г. на ОС-г. Русе, в частта с която е осъден касатора да заплати на малолетната Й. Ю. И. , представлявана от законния й представител сумата 2501.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта-7.12.06г.
В касационната жалба на “Д”АД-г. София за Главна агенция-г. Русе се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и процесуални нарушения/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК основания.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Обуславящият материалноправен въпрос от значение за правилността на решението в конкретния случай е :
При увредени голям брой лица, какъвто е настоящия случай какъв е предела на гражданската отговорност на застрахователя спрямо тях и какво е значението на общата договорена застрахователна сума по застрахователната полица.
За да уважи иска на малолетната Й. Ю. И. , представлявана от законния й представител Ю. К. И. за сумата 2501.00 лв. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че присъдената сума не надхвърля застрахователната сума по договора/ застрахователната полица/.
ВКС-ТК с оглед трайно установената практика намира, че застрахователят отговаря пред увредения в пределите, които отговаря и прекия причинител на застрахователното събитие/делинквента/-арг. от чл.226 ал.1 КЗ. В конкретния случай по делото не е доказано обстоятелството, че присъдената сума надхвърля застрахователната сума по договора/застрахователната полица/, поради което не е налице твърдяното от касатора нарушение на материалния закон/чл.267 ал.3 КЗ/.
Забраната, установена в цит.разпоредба на чл.267 ал.3 КЗ ще следва да се приложи единствено и само в случаите, когато сборът на всички присъдени застрахователни обезщетения надхвърля застрахователната сума по договора/застрахователната полица/, какъвто не е разглеждания случай.
Приложените към касационната жалба съдебни решения не са постоянна и задължителна практика на съдилищата и ВКС, поради което не обосновават основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай тези предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3ГПК не са налице.
Ето защо, предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 06.07.09г. по в.г.д. №540/09г. на ОС-г. Русе, в частта с която е осъден касатора да заплати на малолетната Й. Ю. И. , представлявана от законния й представител сумата 2501.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта-7.12.06г.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.07.09г. по в.г.д. №540/09г. на ОС-г. Русе, в частта с която е потвърдено решението от 7.05.2009 г. по г.д. № 3793/08г. на РС-г. Русе, с което е осъден “Д”АД, г. София да заплати на малолетната Й. Ю. И. , представлявана от законния й представител Ю. К. И. сумата 2501.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта-7.12.06г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: