ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N514
София,04.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 292-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Р. от г. Шумен срещу въззивното решение от 4.12.09 год. по т.д. №618/09г. на ОС-г. Шумен, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.07.09 год. по т.д. № 2882/08 год. на РС-г. Шумен. С последното е признато за установено по отношение на “Т”ЕАД, г. Шумен, че С. П. Р. от г. Шумен дължи сумите от 1166.36 лв., представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода м. Март 2002 г.-м. Март 2007 г., ведно със мораторна лихва за този период.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3 основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществения за изхода на делото материално правен въпрос за погасителната давност.
В тази връзка касаторът развива съображения, че направеното от него възражение за погасителна давност е следвало да бъде уважено.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
ВКС-ТК намира, че възражението за погасителна давност е възражение по съществото на делото.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице противоречива съдебна практика по прилагане института на погасителната давност, нито касатора в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи такава. В конкретния случай не се налага и тълкуване на нормата на чл.133 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 4.12.09 год. по т.д. №618/09г. на ОС-г. Шумен, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.07.09 год. по т.д. № 2882/08 год. на РС-г. Шумен.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 4.12.09 год. по т.д. №618/09г. на ОС-г. Шумен, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 14.07.09 год. по т.д. № 2882/08 год. на РС-г. Шумен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: