ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 82
София, 15.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 1015-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. от г. София срещу въззивното решение от 22.04.08 г. по г.д. № 3012/07г. на СГС, В. “Д” с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 7.06.07г. по г.д. № 15643/06г. на СРС, ГК, 36 с-в. С последното са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение от И. Г. Г. срещу Л. Т. Т. иск с правно основание чл.200 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3700лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на МПС и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 809 лв., представляваща лихва за забава върху продажната цена за периода 8.08.03г. до 18.07.06г.
Касаторът поддържа в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, но не формулира изрично материалноправен или процесуално правен въпрос, обуславящ изхода на спора. Също така не посочва конкретни съдебни решения които да обосновават противоречива практика по въпроса за изискуемостта на задължението на издателя, предмет на приложения към исковата молба запис на заповед/ЗЗ/.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е налице валидно издадена ЗЗ, която поражда задължение за издателя-ответник по иска, независимо от това, че по делото не е представен договор за покупко-продажба на МПС.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отхвърли иска, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че ищецът не е доказал наличието на договор между страните предвид обстоятелството, че се претендира неизплатена цена на основание чл.200 ал.1 ЗЗД.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Обуславящият процесуално правен въпрос от значение за правилността на решението е относно правната квалификация на предявения от ищеца иск.
Съдът не е обвързан със заявеното от ищеца правно основание на предявения иск, в който смисъл е постоянната практика на ВКС. Последното се обуславя от фактите и обстоятелствата, на които се основава се основава иска.
В конкретния случай ищецът поддържа, че е налице договор за покупко-продажба на МПС между страните и ответника по иска Л. Т. Т. от г. София частично е изплатила цената по договора, като е останала неразплатена сумата 3700 лв., на колкото възлиза цената на иска. Неплащането на цената по договора е обусловило правния интерес на ищеца за предявяване на иска, предмет на делото.
Въззивният съд въз основа на обстоятелствената част на исковата молба и събраните по делото доказателства правилно е квалифицирал правното основание на иска по чл.200 ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че по делото е приложен ЗЗ с издател ответника не налага извод, различен от този формулиран от въззивният съд. Това е така защото процесната ЗЗ като менителничен ефект е абстрактна сделка и представлява самостоятелно несъдебно изпълнително основание, въз основа на което може да се иска издаване на изпълнителен лист. В конкретния случай предмет на делото е претенция за заплащане на цена по договор за покупко-продажба на МПС, която правилно въззивният съд е приел за недоказана, тъй като ищецът не е представил договора между страните.
Не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване, то касаторът трябва да е формулирал правният въпрос от значение за изхода на обжалваното решение и този въпрос да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение. Правният въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая касаторът не е формулирал правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, а се позовава на разрешени от съда процесуалноправни въпроси имащи отношение към издаване на изпълнителен лист въз основа на ЗЗ.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.08 г. по г.д. № 3012/07г. на СГС, В. “Д” с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 7.06.07г. по г.д. № 15643/06г. на СРС, ГК, 36 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.08 г. по г.д. № 3012/07г. на СГС, В. “Д” с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 7.06.07г. по г.д. № 15643/06г. на СРС, ГК, 36 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: