ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N.498
София,30.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 11 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 324-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “И”ЕООД-г. София срещу въззивното решение от 16.11.09г. по г.д. № 1596/09год. на АС-г. София, ГК, 3-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 12.01.09 год. по т.д. №11/07 г. на СГС, т.отд., VІ-4 с-в.С последното е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1-во ЗЗД сключения между “И”ЕООД-г. София и Областния управител на г. София договор от 25.11.03 год., с който Областния управител на г. София прехвърля на търговското дружество недвижим имот, актуван с акт за държавна собственост /АДС/ № 03118/21.08.01г. на Областния управител, а именно УПИ, описан изчерпателно в диапозитива на решението от 12.01.09 год. по т.д. №11/07 г. на СГС, т.отд., VІ-4 с-в.
Производството по делото е инвокирано по искове на “Д”О. , г. Враца срещу “И”ЕООД-г. София и Д. ч. Министъра на регионалното развитие и благоустройство-г. София с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила./чл.281 т.3 ГПК/. Също така се развиват и оплаквания за процесуална недопустимост на обжалваното решение/чл.281 т.2ГПК/ като постановено по недопустими искове.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен процесуалноправен въпрос, формулиран от жалбоподателя така:
Налице ли е интерес от водене на иск от трето лице за установяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот единствено по отношение страните по договора, при положение, че преди завеждане на иска приобретателят по договора е прехвърлил имота, а срещу лицето което е придобило имота преди завеждане на иска и към момента на неговото предявяване то се легитимира като собственик по силата на частно правоприемство не е предявен иск.
В тази връзка касаторът развива съображения, че така предявените искове, предмет на настоящето дело са процесуално недопустими поради липса на правен интерес.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което се уважават така предявените искове за нищожност въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че те са процесуално допустими.
Обуславящият процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора и за определяне процесуалната допустимост на предявените искове и постановените от първоинстанционният и въззивният съд решения е този относно преценката за наличие на правен интерес у ищеца “Д”ООД.
Последователно в практиката си по приложение на чл.280 ал.1 ГПК ВКС е застъпвал становище, че когато страната се позовава на релевантен за делото процесуалноправен въпрос, не е необходимо въззивният съд изрично да се е произнесъл в решението си по същия, а е достатъчно да са налице съществени процесуални нарушения, които да са да довели до порок в постановеното въззивно решение, обстоятелство което налага допускане на касационно обжалване.
Липсва постоянна съдебна практика относно това достатъчно ли е наличие на висящ правен спор относно съществуването на едно правоотношение за предявяване на установителен иск за същото, респ. за валидност на договор и за възможността за предявяване на осъдителен иск и това изключва ли a priori правната възможност, предвидена в чл.97 ал.1 ГПК/отм./, съответно чл.124 ГПК за предявяване на установителен иск за установяване нищожност на договор от лице, което не е страна по този договор.
В конкретния случай правата придобити от договора от 25.11.03год. са прехвърлени на трето лице преди завеждане на иска от ищеца “Д”ООД. Това трето лице е “Г” Е. , което е придобило процесния имот на 5.04.06г., а исковата молба на “Д”ООДза установяване нищожността на договора, сключен на 25.11.03год. между “И”ЕООД-г. София и Областния управител-г. София е предявена на 12.06.06 г.
Като приема, че за ищеца е налице правен интерес въззивният съд е постановил решение, което се явява в противоречие с решение № 240/7.02.1970г. по г.д. №1582/69г. на ВС, І-во г.отд., решение №1188/8.04.1960г. по г.д. № 798/60 г. на ВС, І-во г.отд., решение №1400/20.01.09г. по г.д. №4956/07г. на ВКС,ІVг.отд., решение №10/22.02.98г. по г.д. №3037/97г. на ВКС,ІVг.отд.
Съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г.-т.2 и т.3 на ОСГТК това противоречие обуславя наличие на основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 16.11.09г. по г.д. № 1596/09год. на АС-г. София, ГК, 3-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 12.01.09 год. по т.д. №11/07 г. на СГС, т.отд., VІ-4 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.11.09г. по г.д. № 1596/09год. на АС-г. София, ГК, 3-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 12.01.09 год. по т.д. №11/07 г. на СГС, т.отд., VІ-4 с-в.
УКАЗВА на касатора “И”ЕООД-г. София да внесе по сметката на ВКС 4498.78 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: