ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N.505
София, 07.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 31 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 327-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ц”ООД, представлявана от М. Д. Д. София срещу въззивното решение от 20.11.08г. по г.д. № 815/08г. на СГС, ІVа с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.12.07г. по г.д. №10425/06г. на СРС-40 с-в.
С последното предявеният от “Ц”ООД, представлявано от М. Д. Д. София срещу “Български н. х. занаяти”ООД частичен иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3050 лв. като част от сумата 3286 лв. представляваща стойност на движими вещи-20 бр. метални столове с единична цена 130 лв. на обща стойност 2600 лв. и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв. на обща стойност 686 лв. е отхвърлен изцяло като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявеният в обективно кумулативно съединение частичен иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 9250 лв. като част от сумата 1146814 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата 3286 лв., както и частичния иск за сумата 7750 лв. като част от сумата 1080000 лв., представляваща обезщетение за вреди-пропусната печалба от неизпълнение на договора от 2.06.01 год.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл на непредявено основание.
В тази връзка развива съображения, че предявеният иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД и по своето естество е кондикционен, обстоятелство което обосновава с произтеклото неоснователно обогатяване на ответника със стойността на предаденото му оборудване, която станала дължима в срока, уговорен от страните по протокола от 2.06.01 г.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да обоснове неоснователност на така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел че протокола от 2.06.01 г. има характер на предварителен договор за съвместна дейност между страните, в съдържанието на който не са налице уговорки за съществените условия на окончателен договор за съвместна дейност, каквото е изискването на чл.19 ал.2 ЗЗД, поради което този предварителен договор е определен от въззивният съд за нищожен по арг.от чл.26 ал.1 ЗЗД-липса на esentiali negotia.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос, който е от значение за правилността на решението е този относно правното основание на така предявените искове.
При тълкуване съдържанието на протокола от 2.06.01 г. при условията на чл.20 ЗЗД се налага извода, че това е договор, сключен под условие/бъдещо несигурно събитие/, а именно бъдещо сключване на договор за съвместна дейност. По делото е безспорно установено, че договор за съвместна дейност не е бил сключен между страните. При положение, че това условие не се е сбъднало по арг. от чл.25 ал.1 ЗЗД договорът между страните, обективиран в подписания от тях протокол от 2.06.01г. следва да се счита прекратен, поради което и основанието за разменените престации е отпаднало.
Следователно правното основание на първия от предявените в обективно съединение искове следва да бъде разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС№1/28.05.1979год по прилагането на чл.55 ЗЗД, обстоятелство обуславящо наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 20.11.08г. по г.д. № 815/08г. на СГС, ІVа с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.12.07г. по г.д. №10425/06г. на СРС-40 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.11.08г. по г.д. № 815/08г. на СГС, ІVа с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.12.07г. по г.д. №10425/06г. на СРС-40 с-в.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС 401 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: