4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 512.
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 20 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. С.
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 1107-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична Община/СО/ срещу въззивното решение от 11.05.10г. по т.д.№2959/09 на САС,т.отд., 5с-в, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по т.д.№2101/07г., в частта му с която е осъдена СО да заплати на [фирма] неустойка за забава в изпълнение на задълженията по чл.3 от договора от 16.06.05г. в общ размер на 157 745.79 лв. и лихва за забава върху сумата 36 805.63 лв. в размер на 4338.20лв. за периода 13.02.07г.-14.12.07г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.1 и т.3 основания.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по съществени материалноправни въпроси, формулирани от жалбоподателя така:
-следва ли да определи като нищожна клаузата на чл.17 ал.1 от договора от 16.06.05г. за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1% от дължимото плащане без да е бил уговорен краен срок до който тя може да се начислява
-допустимо ли е намаляване поради прекомерност на уговорената между страните неустойка на основание чл.92 ал.2 ЗЗД
-допустимо ли е присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение
Ответникът по касационната жалба развива съображения, че същата не следва да бъде допускана за разглеждане, тъй като не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото са предявени от [фирма]-г.С. срещу СО в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86ал.1ЗЗД за неустойки и закъснителни лихви поради забавено изпълнение на задължение за плащане по чл.3 от договор от 16.06.05г. за раздробяване, балиране и опаковане в специализирано съоръжение на твърди битови отпадъци и тяхното транспортиране до площадки за временно съхранение.
Въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел че неустоечната клауза на чл.17ал.1 от договора между страните е валидна като е обосновал, че тази клауза не противоречи на добрите нрави поради което не е нищожна както е поддържал ответника по иска СО-касатор в настоящето производство.
Съгласно приетото в т.3 от ТР№1/15.06.10г. на ОСТК не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговски договори, уговорена без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави/чл.26 ал.1 ЗЗД/ обаче е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай в обжалваното решение на въззивният съд липсва обосновка на валидността на клаузата на чл.17ал.1 от договора между страните по смисъла на т.3 изр.2-ро от цит. ТР№1/15.06.10г. на ОСТК, обстоятелство което обуславя наличие на предпоставките, предвидени в чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По втория материалноправен въпрос, а именно допустимо ли е намаляване поради прекомерност на уговорената между страните неустойка на основание чл.92 ал.2 ЗЗД ВКС-ТК намира, че в конкретния случай не би могла да се приложи забраната, установена в чл.309 ТЗ, тъй като страна по договора е СО, която няма качеството на търговец.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице актуална съдебна практика по прилагане на чл.92 ал.2 ЗЗД в случаите когато е налице частично плащане, респ. когато задължението е изпълнено отчасти какъвто е настоящия случай. Това обстоятелство предпоставя наличие на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Третия материално правен въпрос, а именно допустимо ли е присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС-вж.решение№307/14.04.05г. и решение №305/14.05.1996г. и двете на ВКС-ТК, обстоятелство което предпоставя наличие на основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 11.05.10г. по т.д.№2959/09 на САС,т.отд., 5с-в, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по т.д.№2101/07г., в частта му с която е осъдена СО да заплати на [фирма] неустойка за забава в изпълнение на задълженията по чл.3 от договора от 16.06.05г. в общ размер на 157 745.79 лв. и лихва за забава върху сумата 36 805.63 лв. в размер на 4338.20лв. за периода 13.02.07г.-14.12.07г.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.05.10г. по т.д.№2959/09 на САС,т.отд., 5с-в, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по т.д.№2101/07г., в частта му с която е осъдена СО да заплати на [фирма] неустойка за забава в изпълнение на задълженията по чл.3 от договора от 16.06.05г. в общ размер на 157 745.79 лв. и лихва за забава върху сумата 36 805.63 лв. в размер на 4338.20лв. за периода 13.02.07г.-14.12.07г.
УКАЗВА на касатора Столична Община да внесе по сметката на ВКС 3241.68 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: