Определение по т.д. №454/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№698
гр. София, 31.10.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21 октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №454/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ю. Л. Б. от [населено място] срещу решение от 18.10.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №855/2010 г. , с което е потвърдено решението от 24.07.2009 г. по гр.д. №45 667/08 на СРС, 79 с-в за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ срещу [фирма] –гр.С. за сумата от 4500 лева –застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС”. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насокауважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правният въпрос от значение за спора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] –гр.С. изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съдебен състав е приел, че касаторът, като приобретател на собствеността върху лек автомобил предмет на имуществена застраховка „Каско на МПС” не е изпълнил задължението си, съгласно клаузите на ОУ на застрахователя по застраховка „Каско наМПС” да уведоми застрахователя в десетдневен срок от прехвърлянето собствеността върху автомобила за това обстоятелство. Този пропуск , според съда води до основание за отказ от заплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие след прехвърляне на собствеността, още повече, че това е изрично уговорено в самите Общи условия като неразделна част от договора за застраховка.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи правни въпроси от значение за изхода на спора : дали неуведомяването в срок на застрахователя по имуществена застраховка „ Каско на МПС” за смяната на собствеността на застрахованото МПС , според изискването в чл.212 ал.2 КЗ, автоматично води до изгубване правото да се получи застрахователно обезщетение от новия собственик .
Твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с посочената и приложена в препис казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно, при положение, че решаващият съд, за да отхвърли иска по чл.208 от КЗ срещу застрахователя по „Каско на МПС” е отговорил положителнно на този въпрос то по отношение на същия е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на отговор точно на този въпрос. От съдържанието на приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК два броя влязли в сила съдебни решения: Р. № 173/04.03.2008 г. по т.д. №841/2007 на ВКС, ТК, Второ т.о. и Р № 1364/10.10.2002 г. по гр.д. № 2216/2001 г. на ВКС, 5- то ГО /, представляващи незъдължителна казуална практика от категорията на чл.280 ал.1, т.2 ГПК, се вижда, че е налице противоречие в отговора на обуславящия правен въпрос, даден в решението, чието допускане до касация се иска и посочената съдебна практика.
По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.10.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. №855/2010 г., 2-ро Г отделение .
Доколкото касаторът Ю. Л. Б. от [населено място] е освободен от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.