РЕШЕНИЕ
N650
София,07.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 26 септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 265-2008 година.
Производството е по чл.218а ал.1 б.”б” ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК/нов/.
Образувано е по касационна жалба на О. у. на о. Русе срещу въззивното решение от 15.02.08 година по гр.д. №233/07 година на АС-г. В. Търново.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата С. ”С”-г. Русе поддържа, че същата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК от страна в процеса имаща право на жалба и е процесуално допустима.
ВКС-Търговска колегия, ІІ-ро отд. като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационната жалба отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 ГПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение от 7.03.07 г. по г.д. № 119/06г. на ОС-г. Русе и вместо него е постановено друго, с което предявеният от касатора кондикционен иск срещу С. ”С”-г. Русе за сумата 128 320 лв.,представляваща 80% авансово плащане от цената на договора строителство от 12.07.01г. е отхвърлен изцяло.
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието че по договора за строителство между страните изпълнителят С. ”С”-г. Русе е изпълнил СМР на стойност 148819лв., което възлиза на 92.8% от общия обем СМР, при което положение така предявеният иск се явява неоснователен.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е правилно.
Предмет на делото е предявен кондикционен иск по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на сумата 128 320 лв., представляваща 80% авансово плащане от цената на договора за строителство от 12.07.01г., сключен между страните по делото. Последният предвижда изпълнение на СМР на обект “Неотложни отводнителни и укрепителни работи в кв.48 и кв.49 на с. Юделник”, вследствие активирано свлачище. Била е договорена цена по договора за строителство възлизаща на 160400 лв., от която авансово изпълнителят С. ”С”-г. Русе е получил 80% равняваща се на 128 320лв. с включен ДДС. Съгласно т.5 от договора срокът за изпълнение на договора е бил уговорен до 25.11.01г., който не бил спазен, обстоятелство дало основание възложителя по договора-касатор в настоящето производство да развали договора на основание чл.87 ал.1 ЗЗД.
Основния въпрос, върху който се концентрира спора е относно това има ли изпълнение по договора за строителство от 12.07.01г., сключен между страните и на каква стойност възлизат изпълнените от ответника С. ”С”-г. Русе.
По правилата на доказателствената тежест, установени в чл.127 ал.1 ГПК в тежест на ответника С. ”С”-г. Русе е да докаже стойността на изпълнените от него СМР.
По делото е изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните според която стойността на изпълнените СМР възлиза на 148 819 лв. с включен ДДС. В тази стойност не е включена сумата от 11 520 лв., заплатена от изпълнителя С. ”С”-г. Русе за изработване на работни проекти.
Актове обр.19, които са представени по делото са едностранно подписани, но независимо от това като неоспорени те обективират обема и стойността на изпълнените натурални видове работа. По своята правна характеристика тези актове са частни свидетелстващи документи, които подлежат на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Те нямат обвързваща съда доказателствена сила.
Установено е от данните по делото, че актовете, протоколите и другите строителни книжа са съставяни в съответствие с изискванията на Наредба №7/22.05.01г. за съставяне на актове в строителството.
Горното налага извода, че стойността на изпълнените от изпълнителят С. ”С”-г. Русе СМР по договора между страните възлиза на 148 819 лв. с включен ДДС, при което положение тази стойност превишава стойността на авансово преведената сума от 128 320лв. с включен ДДС, обстоятелство което обосновава неоснователност на така предявения иск.
Като е обосновал аналогичен краен извод въззивният съд е постановил правилно решение.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
Решението е законосъобразно. То не е постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Доказателствата са събрани с участието на страните. Преценени са съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост и са формулирани обосновани и законосъобразни изводи.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на основание чл.64 ал.2 ГПК на ответника по касационната жалба С. ”С”-г. Русе следва да се присъдят 1500 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 15.02.08 година по гр.д. №233/07 година на АС-г. В. Търново.
ОСЪЖДА О. у. на о. Русе да заплати на С. ”С”-г. Русе 1500 лв. съдебни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: