РЕШЕНИЕ
N 651
София, 01.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 26 септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 272-2008 година.
Производството е по чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./ във вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н”-г.София срещу въззивното решение от 10.12.07 година по гр.д.№ 4181/06 година на СГС,ІV-г с-в.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата ТПК”И”-г. Сливен поддържа, че същата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК от страна в процеса имаща право на жалба и е процесуално допустима.
ВКС-Търговска колегия, ІІ-ро отд. като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационната жалба отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 ГПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 3.08.06г. по г.д. № 928/05г. на СРС, 6- с-в, с което е осъден касатора да заплати на ТПК”И”-г. Сливен сумата 5691лв., представляваща неизплатени задължения за доставка на мебели, както и обезщетение за забава на плащанията в размер на 1717лв.
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието, че продавачът ТПК”И”-г. Сливен е доставил мебели, предмет на стокови фактури № 11403/13.08.02г., №11410/4.09.02г. и №11470/30.10.02г., които са получени от „Н”-г.София, но не са били платени, обстоятелство породило правния интерес от предявяване на иска по чл.327 ал.1 ТЗ в обективно кумулативно съединение с иска по чл.86 ал.1 ЗЗД.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е правилно.
Оплакванията на касатора, релевирани в касационната жалба са бланкетни и се свеждат до незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, без да е налице тяхното обстоятелствено мотивиране.
Предмет на делото са предявени в обективно кумулативно съединение искове по чл.327 ал.1 ТЗ и по чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на цена на закупени от „Н”-г.София мебели, за което са съставени три данъчни фактури № 11403/13.08.02г., №11410/4.09.02г. и №11470/30.10.02г. на обща стойност 5691 лв., както и за мораторна лихва възлизаща на 1717лв.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която не е била оспорена от страните и според която, страните са оформяли съществуващите между тях търговски отношения като доставената от ищеца ТПК”И”-г. Сливен на ответника-касатор в настоящето производство стока се е оформяла с проформа фактура и впоследствие са оформяни данъчни фактури за плащане цената на стоката. Между страните не са били подписвани приемо-предавателни протоколи. В констативната част на ССЕ е посочено, че няма постъпили плащания по процесните 3 бр. данъчни фактури. Също така безспорно е установено, че стойността на стоките по трите процесни фактури не е включена в стойността на върнатите доставени стоки, обстоятелство което прави възражението на касатора за лошо качество на доставените от ищеца стоки необосновано.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
Решението е законосъобразно. То не е постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Доказателствата са събрани с участието на страните. Преценени са съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост и са формулирани обосновани и законосъобразни изводи.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и основание чл.64 ал.2 ГПК/отм./ на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 158 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 10.12.07 година по гр.д.4181/06 година на СГС,ІV-г с-в.
ОСЪЖДА „Н”-г.София да заплати на ТПК”И”-г. Сливен 158 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: