4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С., 26.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 502/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 330 от 18.11.2009 г. по гр.д.№ 688/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на отхвърлителното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 28.06.2006 г. по т.д.№ 590/2004 г. по иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ е осъдил касатора да заплати на К. В. Н. сумата 29 726 лв., представляваща паричната равностойност на дружествен дял от имуществото на дружество [фирма] на прекратилия участието си в него съдружник, както и обезщетение за забава в плащането й в размер на 400.11 лв. на основание чл.86 ЗЗД, като отхвърлил исковете за разликата до пълния им размер – съответно 700 000 лв. и 952 лв.
В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване е обосновано с разрешения в противоречие с Решение от 13.10.2003 г. по в.гр.д.№ 702/2002 г. на Пловдивския апелативен съд материалноправен въпрос включва ли се преоценъчният резерв от ревалоризацията на активите при определяне на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник в търговско дружество с ограничена отговорност. Като второ основание за достъп до касация се сочи това по чл.280, ал.3 ГПК, аргументирано с липсата на практика и обуславяща поради това необходимостта от произнасяне от ВКС по разрешения от въззивния съд въпрос на процесуалното право, свързан с доказателствената стойност на баланса на дружеството, в който стойността на активите не е изчислена на база на реално осъществени сделки и операции, отразени в първични счетоводни документи и обобщените счетоводни регистри, а е изготвен при формално прилагане на счетоводните принципи за двустранно счетоводно записване и изравняване стойностите на приходната и пасивната част на баланса. Като изразява несъгласие с начина на отразяване в баланса на остатъка от кредитното му задължение, касаторът в обобщение счита, че по въпроса за методиката, по която следва да се определи дружествения дял на напусналия (изключен) съдружник от ТД, правно и организационно обособено в О. е налице както общата, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация К. В. Н. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въззивното решение е второ поред, постановено след отмяна с решение на ВКС по т.д.№ 112/2008 г., ІІ т.о. на отхвърлителното решение на П.. В отменителното решение на ВКС е прието, че предложените от икономическата експертиза методи за изчисляване не отразяват в математически и счетоводен порядък сумата, която според чл.125, ал.3 ТЗ съставлява равностойността на дружествения дял на съдружник в О., напуснал дружеството. Изложено е, в активите по счетоводния баланс следва да намерят отражение Д., другите нематериални и краткотрайни материални активи, а в пасива – задълженията на дружеството /т.е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/. Записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, както е сторено по делото, не участват според касационната инстанция при формиране на дружествения дял, поради което фактът на счетоводното отразяване на сумата на резерва от последващи оценки на активите и пасивите е ирелевантен за спора. С отменителното решение на касационният съд са дадени указания за назначаване при новото разглеждане на вещо лице, които да се изчисли стойността на активите на дружеството към релевантния по закон момент, а именно края на месеца, в който е прекратено участието на съдружника, както и задълженията му с настъпил към този момент падеж.
С обжалваното решение съдът обсъдил основното и двете допълнителни заключения на съдебно-икономическата експертиза, изготвени по задача, съобразена с отменителните указания ВКС, като и в трите му варианта е заключено, че стойността на активите на ответното дружество превишава тази на пасивите с 89 000 лв., при което се формира дружествен дял за ищеца в размер на 29 726 лв.
Основният спор се концентрирал върху въпроса как остатъчното задължение на търговското дружество по договора за банков кредит в размер на 471 484.06 лв. следва да се отрази в баланса му към датата на напускане на ищеца – дали едностранно или двустранно като записване, т.е. само в пасивите или едновременно и в активите и в пасивите му.
По този въпрос въззивният съд приел, че тъй като банковия кредит е изразходван за нуждите на дружеството, т.е. с него се е увеличила стойността на активите, то следвало да се приеме двустранното записване на остатъка от задължението по банковия кредит, който си извод подкрепил с целевото предназначение на кредита за ремонти на сгради, с които по същество се увеличават активите, в заключение на което приел, че следва да се кредитира заключението на вещото лице относно огледалното отразяване на остатъчното задължение по кредита. Изложени са съображения, че при съставянето на междинен баланс вещото лице е използвало данни от вторични обобщени счетоводни данни – аналитични и хронологични ведомости, оборотна ведомост, главна книга на дружеството, като данните на записванията съответстват на записванията по счетоводните баланси на дружеството към края на 2003 г., към 31.07.2004 г. и в края на 2004 г., като по този начин е бил спазен един от основните принципи, прокламирани с чл.4, ал.1, т.7 ЗСч – независимост на отделните отчетни периоди и стойностната връзка между начален и краен баланс. Въз основа на направената оценка на заключенията на вещото лице – основно и допълнителни приел за установено, че паричната равностойност на дружествения дял на ищеца към момента на прекратяване на участието му на съдружник в ТД на ответника възлиза на 29 726 лв., в който размер уважил иска по чл.125,ал.3 ТЗ, а този по чл. 86 ЗЗД – за сумата 400.11 лв.
Настоящият състав намира, че са налице поддържаните от касатора основания за достъп на решението до касация.
Въпросът следва ли да включи преоценъчният резерв при определяне на дружествения дял на напусналия (изключения) съдружник отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Отрицателният отговор на този въпрос, даден с обжалваното решение противоречи на разрешението, дадено по същия въпрос с Решение от 13.10.2003 г. по в.гр.д.№ 702/2002 г. на Пловдивския апелативен съд, което обуславя извод за наличие и на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
На настоящият състав служебно са известни решения на ВКС, с които е засегнат поставения от касатора втори въпрос – този за методиката, по която следва да се определи дружествения дял на напусналия (изключен) съдружник в ТД, правно и организационно обособено в О., в които обаче липсва произнасяне в неговата пълнота, което обуславя извода, че по този въпрос, който несъмнено е значим за делото, е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на касационната жалба
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 18.11.2009 г. по гр.д.№ 688/2008 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 602.52 лв., като в него се впише, че в противен случай производството по него ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание или на докладчика за прекратяване на производството по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: