3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 703
София, 11.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 1 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 411-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Б. от г.Б. срещу въззивното решение от 9.12.09г. по г.д.№1920/09г. на СГС-ІV-Г с-в, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08г. по г.д.№17641/08г. на СРС, 59 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от касатора срещу З. И. иск с правно основание чл.409 ТЗ/отм./ във вр. с чл.405 ТЗ/отм./ за заплащане на сумата 4185.42 лв., представляваща изплатено обезщетение за имущестмвени и неимуществени вреди на пострадалата М. Н. Н., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 основания.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е за обема на отговорността на застрахователя по договора за застраховка ”гражданска отговорност”.
От данните по делото се установява, че ищецът-касатор в настоящето производство е имал валидно сключен договор за задължителна застраховка”Гражданска отговорност” със З. И..
С влязла в сила присъда по н.о.х.д.№52/2006г. на РС-г.В. Г. И. Б. е осъден да заплати на пострадалата М. Н. Н. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 564.02 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 28.09.05г. до окончателното й изплащане.
Ищецът е изплатил към 21.03.08г. исковата сума на пострадалата въз основа на издаден срещу него изп.лист. Междувременно на 15.10.07г. въз основа на споразумение от 3.09.07г. между пострадалата М. Н. Н. и З. И. последният е изплатил 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелство дало основание на въззивният съд да уважи иска за сумата 1500 лв., представляваща разликата между присъденото по н.о.х.д.№52/2006г. на РС-г.Враца обезщетение за неимуществени вреди и изплатеното от застрахователя.
Основополагащия въпрос за правилния изход на делото в конкретния случай е за обема на отговорността на застрахователя З. И..
Към касационната жалба са приложени решения на ВКС, обосноваващи пълен обем на отговорност на застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, обстоятелство обосноваващо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай няма актуална съдебна практика по поставения от касатора въпрос, поради което следва да се приеме, че е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 9.12.09г. по г.д.№1920/09г. на СГС-ІV-Г с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08г. по г.д.№17641/08г. на СРС, 59 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9.12.09г. по г.д.№1920/09г. на СГС-ІV-Г с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08г. по г.д.№17641/08г. на СРС, 59 с-в.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС 68.43 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: