3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 01.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 566/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Н. Ш., подадена чрез адв. К.Н. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 230 от 18.03.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 43/ 2010 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 12.10.2009 год., по гр.д.№ 5523/2008 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, срещу ЗД[фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ разликата над сумата 40 000 лв. до пълния заявен размер от 100 000 лв., както и в частта относно поставените в негова тежест деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД –касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като твърдението на касатора, макар и твърде непрецизно е, че възприетото от въззивната инстанция разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди е в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и с трайно установената в тази насока съдебна практика, която не е цитирана.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие и срещу съдебен акт, който не попада в изключението по чл.280, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента по чл.226, ал.1 КЗ, в частта му предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на първоинстанционния съд, че на 16.11.2008 год., поради виновно поведение на водача на л.а.”Б.” модел -316 с ДК № РВ 8174 ВТ- Е. Л. Б., чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното ТД, е предизвикано пътно -транспортно произшествие в[населено място], на бул.”М.Г.Д.” срещу бл.2 в кв.”Витоша”, като резултат на същото на 16-годишния към този момент пешеходец Д. Ш., пресичал на зелен светлинен сигнал и обозначено за пешеходци място пътното платно, са причинени множество телесни травми, по повод на които пострадалият е претърпял и търпи значителни болки и страдания.
Въз основа на заключенията на изслушаните и приети в хода на делото съдебно-медицински експертизи въззивният съд е установил продължителността на проведеното лечение, интензитета на претърпените от Ш. болки и неудобства, продължителността на лечебния и възстановителен периоди, възлизащи на повече от 6 месеца и в съответствие с тези данни е счел, че в случая сумата 40 000 лв. би била справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, поради което е присъдил същата, отхвърляйки, като неоснователна, исковата претенция по чл.226 КЗ до пълния размера на претендираната сума.
Следователно от анализа на решаващите мотиви, съдържащи в съобразителната част на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, като специфичен и значим за крайния изход на делото попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е осъществена.
Обстоятелството, че при определяне размера на дължимото обезщетение Софийски апелативен съд в недостатъчна степен, предвид възрастта на пострадалото лице, съществуващото трайно и значително намаление в силата на захвата на дясната му ръка, предизвикано от хипотрофия на мускулите на дланта в резултат на трайното засягане нерва на същата и необходимостта от поне още две операции, е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде конкретизирано, за да съответства на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, дължимото на пострадалия обезщетение, обуславя основателност на твърдяното противоречие по см. на т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК- допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол.
Що се касае до второто визирано от касатора основание за селекция на касационните жалби по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то в случая – отсъства.
Самото наличие на задължителна съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, на която страната се позовава, при липсата на доказателства, че се налага изоставянето и, за да бъде дадено различно от възприетото с нея тълкуване на законовото правило за справедливо обезщетяване, изключва значението на поставения въпрос на материалното право за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя смисъл.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в изложението на касатора изобщо отсъства и аргументация в тази насока, което изискване бланкетното възпроизвеждане текста на закона, не покрива – арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е освободен от д.т., поради което не следва да внася такава и съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 230 от 18.03.2010 год., по в.гр.д.№ 43/ 2010 год., в частта му, предмет на касационна жалба вх.№ 3543/13.04.2010 год., на Д. Н. Ш., подадена чрез адв. К.Н.- САК.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: