3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N147
София, 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретаря Л. Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 419/2010 година
Производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на С. “Л. дружество Ф. Т.”, гр.Р. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 22 от 11.05.2009 г. по гр.д.№ 150/2009 г. на В. апелативен съд, с което е отменено решението на Общото събрание на С.то, потвърждаващо взетото решение на общото събрание на Ловна дружина с.Н. с., с което е наложено дисциплинарно наказание “изключване” на С. Д. С..
Ответникът по молбата С. Д. С. изразява становище за оставянето й без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение след преценка на данните по делото приема следното:
Наличието на хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК молителят обосновава със станалия му известен след постановяване на решението факт, че ответникът по молбата, инициирал производството по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението, прието от общото му събрание е бил приет през 2009 г. за член на С. “Л. д. С.”, гр.П. Т., за което обстоятелство представя издадено му от ръководството удостоверение № 20-ИП /19.02.2010 г.
Относимостта на удостоверения по-горе факт към правилността на решението не е посочена изрично от молителя, но въведеното с молбата твърдение за липсата на правен интерес за ищеца от отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание, обосновано с разпоредбата на чл.29, ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча, според която всеки ловец има право да ловува само в едно ловно С., дава основание да се приеме, че като се домогва да установи отсъствието на активна процесуална легитимация на ищеца в течение на целия исков процес, молителят по същество атакува влязлото в сила решение като недопустимо.
Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. С извънредният способ за отмяна не могат да се атакуват недопустими решения, освен на визираното в чл. 303 от ГПК основание, каквото не е въведеното от молителя.
Изложеното позволява да се приеме, че подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на С. “Л. д. Ф. Т.”, гр.Р. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 22 от 11.05.2009 г. по гр.д.№ 150/2009 г. на В. апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: