4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, . 05.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.02.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 628 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 298 от 07. 04.2010 год., по в.гр.д. № 2654/2009 год., с което е потвърдено решение на Врачанския окръжен съд № 561/24.07.2009 год., по гр.д.№ 791/2009 год. и е отхвърлен, като неоснователен предявения от касатора, в качеството му на ищец, установителен иск по чл.252 ГПК/ отм./ общо за сумата 1 094 481.53 лв. – главница от 811 039.46 лв. и мораторна лихва в размер на 283 442 лв. за периода 25.05.2006 год. – 11.08.2008 год., солидарно срещу С. Г. В. и [фирма], гр. К..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №14/2001 год. на МЗГ и на съществените процесуални правила, свързани с обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал- основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на касатора е, че по значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/ 18. 05.2005 год. на МЗГ за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната присъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ и на чл.4.18 от сключваните по реда на същата договори с ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” е налице противоречие в практиката на съдилищата.
Като и израз на твърдяното несъответствие в съдебната практика по приложението на посочената законова разпоредба са цитирани и приложени: решение № 298 /2010 год., по гр.д.№ 2654/2009 год. на САпС; решение на Шуменския окръжен съд от 04.12.2009 год, по гр.д.№ 230 / 2009 год. и определение на Плевенския окръжен съд № 163 от 19. 03. 2007 год., по ч. гр. д.№ 218 /2007 год..
Същевременно, според жалбоподателя, сравнително новата законова регламентация на условията за предоставяне безвъзмездната финансова помощ по програма С. и липсата на трайно установена съдебна практика, свързана с приложението на общите законови правила на ТЗ и ЗЗД при сключени под режима на програмата С. договори, обосновава правен извод, разрешеният от въззивния съд и обусловил крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, прецизиран и доуточнен от настоящата инстанция, съобразно задължителните разяснения по т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1 / 19. 02. 2010 год. – следва ли извършено от ЕТ прехвърляне на предприятието по чл.15 ТЗ да се счита за нарушение на въведената с чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/ 2001 год. на МЗГ забрана за продаване и преотстъпване ползването върху придобитите активи, обуславящо разваляне на сключения с ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програмата С. договор и възстановяване на даденото по него, когато запретата е възпроизведена в клаузите на конкретната сделка и част от активите на отчужденото предприятие са придобити с финансови средства по тази програмата, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността на искания достъп до касационен контрол и алтернативно – по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни съображения в подкрепа на основания извод на въззивния съд, че продажбата на търговското предприятие по чл.15 ТЗ – разрешена от закона сделка, не се явява формално нарушение на цитираната подзаконова разпоредба, която, предвид императивния и характер, не се тълкува разширително.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производства страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а искането за достъп до факултативен касационен контрол- основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че извършеното от ЕТ С. Василева, упражняваща търговска дейност под фирма „С. ВАСИЛЕВА- Ф.”, на 25.05.2006 год. прехвърляне на търговското предприятие по чл.15 ТЗ не е в нарушение на договорната клауза на т.4.18 от сключения на 21.04.2004 год. с ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С., възпроизвеждаща изцяло установената с чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/ 2001 год. на МЗГ забрана – да не се продава или преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица, в срок от 5 години от изплащане на конкретната финансова помощ, поради което е изградил краен правен извод, че в случая отсъства основание за връщане на предоставените и на 13.12.2005 год. от ищеца финансови средства в размер на сумата 811 039.46 лв..
Изложени са съображения, че доколкото императивната разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/2001 год. на МЗГ има ограничителен характер, то тя не може да бъде тълкувана разширително, поради което забраната е относима само за изрично предвидените от законодателя разпоредителни сделки, в които продажбата на търговското предприятие, като сложна съвкупност от права, задължения и фактически отношения, не се включва, поради което наличието на придобити от ЕТ активи, въз основа на одобрен по реда на Наредба № 14/ 2001 год. на МЗГ, проект, влизащи в него, е правно ирелевантно.
Допълнително в тази вр. са изложени и съждения за липсата на злоупотреба, каквато е и целта на въведената забрана, когато извършената промяна, както е в разглеждания случай, засяга единствено използваната от ползувателя на финансовата помощ правно организационната форма за осъществяване на конкретната дейност, за която тази помощ е била предоставена, а не същността на последната.
Следователно от преценката на решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, следва, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, като значим за крайния изход на делото, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Доколкото, пък, селективният критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е обусловен не само от неяснота или непълнота на приложената от решаващия съд правна норма, но и от липсата на съдебна практика във вр. със същата, то според настоящия съдебен състав, в случая е налице поддържаното от касатора основание, тъй като е ноторен, както фактът на сравнително новата законова регламентация, касаеща условията на сключване и изпълнение на договорите, под режима на програмата С., така и отсъствието на възприето в практиката на ВКС разрешение на поставения от касатора конкретен материалноправен въпрос.
Що се касае до основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то при отсъствието на данни цитираните от касатора съдебни решения да са влезли в сила, същите не са част от създадената от съдилищата в страната съдебна практика, поради което възприетото в тях противоречиво разрешаване на поставения въпрос на материалното право е ирелевантно за допускане на факултативно касационно обжалване- арг. от т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
На осн. чл.84, ал.1, т.1 ГПК, касаторът е освободен от внасяне на д.т. за касационното производство, поради което делото следва да се докладва за насрочване, по компетентност.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд№ 298 от 07. 04.2010 год., по в.гр.д. № 2654/ 2009 год..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС, за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: