2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 582
С., 01.09.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 4 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 259-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Т. П. Г. от г.Пловдив и Ц. И. Н. от г. Пловдив срещу въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив.
В касационните жалби се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
І. По касационната жалба на Т. П. Г. от г.Пловдив
С тази касационна жалба се обжалва въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив, в частта му с която се отменя първоинстанционното решение по т.д. №949/08 год. на ОС-г.Пловдив, в частта с която е осъден Ц. И. Ночеч от г. Пловдив да заплати на Т. П. Г. от г.Пловдив сумата 28 686 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 70 000 лв. за периода 1.12.05 г. до 21.11.08г. и вместо него е постановено друго, с което се отхвърля иска на Т. П. Г. от г.Пловдив в тази му част.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката е развила съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвидените в чл.280 ал.1т.1и т.3 ГПК основания.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос, формулирани от жалбоподателя така:
-процесната запис на заповед/ЗЗ/ е била надлежно предявена на 1.05.05г., от който момент издателят на ефекта е в забава, обстоятелство което налага основателност на претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главното задължение, поето от издателя на ефекта
В тази връзка касаторката развива съображения, че тази претенция е акцесорна на главния иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ с главното задължение по прескрибираната ЗЗ, възлизащо на 70 000 лв.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
По основополагащия материалноправен въпрос от значение за правилността на решението, а именно този за дължимостта на мораторна лихва следва да се съобрази, че по своята правна същност последната е “креанс” и е в зависимост от главното задължение.
В конкретния случай предмет на делото е предявен кондикционен иск, който черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.534 ал.1 ТЗ. Върху сумата, с която се е обогатил издателят на процесната ЗЗ във вреда на приносителя на ефекта по смисъла на чл.534 ал.1 in fine ТЗ се дължат и лихви предвид обстоятелството, че ЗЗ е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.8 ТЗ-арг. и от чл.294 ал.1 ТЗ.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай не е налице константна съдебна практика по прилагане на нормата на чл.534 ал.1 ТЗ във вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което ВКС-ТК намира, че е налице релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280ал.1т.3 ГПК.
ІІ. По касационната жалба на Ц. И. Н. от г. Пловдив
С тази касационна жалба се обжалва въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив, в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение по т.д. №949/08 год. на ОС-г.Пловдив, в частта му с която е осъден Ц. И. Н. от г. Пловдив да заплати на Т. П. Г. от г.Пловдив сумата 70000 лв., представляваща задължението на издателя по процесната ЗЗ.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
По основополагащия материалноправен въпрос от значение за правилността на решението, а именно този за тежестта на доказване на обогатяването на издателя на процесната ЗЗ във вреда на приносителя на ефекта по смисъла на чл.534 ал.1 in fine ТЗ не е налице трайноустановена съдебна практика, обстоятелство което обуславя наличието на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, по съображенията изложени в р.І от настоящите мотиви.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.12.09 г. по г.д.№646/09г. на АС-г.Пловдив.
УКАЗВА на касаторката Т. П. Г. от г.Пловдив в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 573.72 лв.
УКАЗВА на касатора Ц. И. Н. от г. Пловдив в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1400 лв.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: