3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
С., 03.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 877/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 698 от 05.05.2010 год., постановено по гр. д.№ 518/2010 год., в частта, с която е потвърдено решението на Карловския районен съд № 469/07.12.2009 год., по гр.д.№ 279/2007 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ответник по първоначалните обективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, обратен евентуален иск, основан на чл.227, т.2 КЗ срещу третото лице – помагач Л. Кадели ЛНЧ от [населено място] за заплащане на сумата 1522.79 лв., представляваща лихва за забава върху претендираното от първоначалния ищец обезщетение в общ размер от 22 256.37 лв. за периода от датата на настъпване на процесното ПТП – 11.01.2008 год. до датата на подадената от първоначалния ищец И. В. Б. искова молба- 24.06.2008 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по – горе негова част, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле, основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, позовавайки се на съществуващо противоречие в практиката на съдилищата по разрешения от въззивния съд, обусловил крайния правен резултат по обратния иск, въпрос на материалното право, а именно: Дали за уважаване на обратния иск срещу третото лице- помагач е необходимо подпомаганата страна вече да е удовлетворила главната страна по предявения първоначален иск, или осъждането на ответника по обратния иск, за съответната част на задължението, което все още не е платено, следва да е условно-ако и доколкото ищецът по този обратен иск изпълни задължението си?”
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол по критериите на чл.280, ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли, като неоснователен, предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, обратен евентуален иск срещу третото лице – помагач Л. Кадели Лнч, за заплащане на дължимата на пострадалия мораторна лихва върху присъдените му обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, начиная от датата на процесното ПТП до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ от застрахования деликвент, въззивният съд е счел, че в случая не са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.227 КЗ.
Изложени са съображения, че макар и уважаването на главния иск, какъвто се явява предявеният по реда на чл.226, ал.1 КЗ първоначален пряк иск срещу настоящия касатор, като застраховател на гражданската отговорност на деликвента, да е предпоставка за уважаване на евентуалния иск, то обстоятелството, че по делото липсват ангажирани доказателства за извършено от застрахователя плащане на съответното определено обезщетение по риска „гражданска отговорност” на пострадалия, както и за виновно неизпълнение на задължението на застрахования – трето лице – помагач в настоящия процес за уведомяване, изключва успешното упражняване правото на регрес срещу последния.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на въззивния съд следва, че поставения от касатора въпрос на материалното право е обусловил крайния изход на спора по предявения при условията на евентуалност обратен иск, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Налице са и специфичните изисквания на процесуалния закон, свързани с допълнителното основание за достъп до касационен контрол.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос е в противоречие не само с трайно установената съдебна практика по същия, обективирана в цитираното и влязло в сила решение на ВКС № 327/79 год., по гр.д.№ 2566/78 год. на І-во г.о., но и с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 49 от 27.04.2010 год., по т.д.№ 814/2009 год. на І-во т.о. на ВКС, служебно известно на настоящия съдебен състав, което всъщност обобщава последната.
С оглед горното касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разясненията дадени с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС в правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК е да извърши преквалификация на визирания критерий за селекция в посочения по- горе смисъл.
Що се касае до останалите съдебни актове на ВКС цитирани от касатора, то същите макар и да касаят предпоставките за предявяване на обратния иск, са неотносими към разгледаната от въззивния съд хипотеза.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 698 от 05.05.2010 год., по гр. д.№ 518/ 2010 год., в частта му, по предявения от ЗД [фирма] обратен евентуален иск срещу третото лице – помагач Л. Кадели ЛНЧ за сумата 1522.79 лв..
УКАЗВА на касатора ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство по разглеждане на касационна жалба вх.№ 15456 / 07. 07. 2010 год. в размер на сумата 30.45 лв./ тридесет лева и четиридесет и ет стотинки/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в рамките на същия срок представи по делото и съответен документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на горепосочения едноседмичен срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за евентуално насрочване в открито с.з. или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: