5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София, 13.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.03.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 762 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на адв. П. К., АК Стара З., в качеството и на пълномощник на С. Ц. Л. и на М. О. С., последната действаща като майка и законен представител на малолетния И. И. Л., против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 104 / 08.02.2010 год., по гр.д.№ 1908/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 23.04.2009 год., по гр.д.№ 1453/2007 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите, като ищци, против [фирма], [населено място] обективно и субективно активно съединени искове по чл.226, ал.1КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди за разликата над сумата 56 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. за първата и за разликата над сумата 84 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 120 000 лв. за малолетното дете, както и за разликата над сумата 1 442 лв. до претендираните 8400 лв., обезщетение за причинени на същото имуществени вреди, изразяващи се в неизплатената месечна издръжка за периода от 22.09.2006 год. до датата на навършване пълнолетие от същото.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по- горе негова част, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД , поради което се иска отмяната му.
В тази вр. касаторите, в инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поддържат, че присъдените за възмездяване моралните им болки и страдания суми са в недостатъчна степен съобразени с критериите за справедливост, според ППВС № 4/68 год., което обстоятелство поставя значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.
Излагайки подробни си съображения и срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при процесното ПТП, касаторите твърдят, че доколкото според трайно установената съдебна практика съпричиняване на вредата е налице не при всяко нарушение от увредения, а само, ако вредоносното събитие е в пряка причинна връзка с конкретното допуснато от него нарушение, то даденото от въззивния съд разрешение в обратен смисъл създава противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса на материалното право, свързан с предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, като същевременно същият въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Според жалбоподателите поддържаното от тях основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е осъществено и по отношение на обусловилия крайния изход на делото въпрос на материалното право, който доуточнен съобразно разясненията за правомощията на касационната инстанция, съдържащи се в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е за базата на която следва да бъде изчислено обезщетението за имуществени вреди на малолетно дете в хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя минимален размер за същата, променящ условията, при които първоначално тя е била определена.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания, позовавайки се на бланкетно посочени от страна на жалбоподателя критериите по чл. 280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба Софийският апелативен съд е приел, че съобразно тежестта и характера на понесените, в резултат на процесното пътно- транспортно произшествие от 22. 09. 2006 год. смърт на общия на ищците наследодател- И. И. Л., б.ж. на [населено място], морални вреди, сумата 56 000 лв., се явява справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за майката на починалото лице – С. Л., а сумата 84 000 лв. справедливо възмездява понесените болки и страдания от малолетното му дете И. Л..
При конкретизиране размера на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от ищците решаващият съд е отчел 30% -но съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, преценявайки като основателно въведеното в тази насока възражение на ответника за управление на автомобила от починалия със скорост над разрешената за съответния пътен участък.
Следователно макар и непрецизно формулиран визираният от касатора въпрос на материалното право, свързан с предпоставките за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно размера на присъденото обезщетение, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Разрешен от Софийски апелативен съд в отклонение от трайната съдебна практика, според която доколкото виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, то необходимо е поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата да се оценява според относимостта му към конкретното ПТП, израз на която са и приложените с касационната жалба решение на ВС № 2172/79 год., по гр.д.№ 1278/79 год. на І-во г.о. и решение на ВС № 1004/71 год., по н.о.х.д.№ 87/71 год. на ІІІ г.о., в частта относно предявените от пострадалите граждански искове, този въпрос, създава твърдяното от страната противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Основателно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Релевираният от касатора въпрос на материалното право за базата на изчисляване размера на обезщетението за имуществени вреди на малолетно дете при предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя, след първоначалното и определяне, минимален размер за същата несъмнено е значим за крайния правен резултат по делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че по конкретния поставен правен въпрос, липсва трайно установена съдебна практика обосновава основателността на въведеното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В останалата част искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Вярно е, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществените вреди е относим към решаващите мотиви, съдържащи се в обжалвания съдебен акт, поради което попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/19.02.2010 год..
Съпоставени, обаче, съжденията на инстанцията по същество и обусловения от тях краен правен резултат по делото относно определения общ размера на дължимото на ищците обезщетение, който изцяло е съобразен с претендираните от тях суми, но е намален само поради приетото съпричиняване на вредата от наследодателя им, не сочи на различно спрямо указаните с ППВС № 4/68 год. критерии от значение за правилното приложение на чл.52 ЗЗД, поради което твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ЗЗД- отсъства.
Наличието на задължителна съдебна практика по горепосочения правен въпрос, която няма обективна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, отговаряща на променените обществени условия, изключва и визирания селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ищците са освободени от внасяне на д.т., поради което не следва да им бъде определяна такава и за касационното производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 104 / 08.02.2010 год., по възз.гр.д.№ 1908 / 2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 23.04.2009 год., по гр.д.№ 1453/2007 год. и са отхвърлени, като неоснователни, предявените срещу [фирма], [населено място] искови претенции по чл.226, ал.1КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетения за: неимуществени вреди за разликата над присъдените суми – 56 000 лв. за ищцата С. Ц. Л. и 84 000 лв. за М. О. С., действаща лично и като майка на малолетното дете И. Л. до пълния размер на исковите суми от 120 000 лв. и за имуществени вреди над сумата 1 442 лв. до претендираните 8400 лв., за причинени на малолетния И. Л., действащ чрез майка си и законен представител М. С..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в тази му част на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: