4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.11.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 61/2011година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. З. Д. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 454 от 13.08.2010 год., постановено по т.д.№ 2916/2009 год., с което при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е уважен предявения от [фирма] срещу касатора, в качеството му на ответник иск по чл.145 ТЗ, като е осъден последния да заплати сумата 14 444 лв., представляваща стойността на причинени от него, като управител, вреди на ЮЛ..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд и допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Позовавайки се на извършена от въззивния съд преценка на доказателствения материал по делото в противоречие с изискванията на процесуалния закон и произтичаща от допуснатото процесуално нарушение необоснованост на изградения фактически извод относно момента на закупуване на процесните вещи и този на внасянето им в цеха на дружеството – ищец, касаторът поддържа, че „обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения: № 1806 от 13.06.1977 год., по гр.д.№ 963/77 год. на ІІ-ро г.о. и № 195 от 30.03.2009 год., по гр.д.№ 629/2007 год. на ІІ-ро г.о..
Същевременно, според изложеното, даденото от въззивния съд разрешение относно предпоставките, при които може да бъде реализирана отговорността по чл.145 ТЗ е в противоречие и с решение № 41 от 29.04.2009 год., по т.д.№ 669/2008 год. на І-во г.о. на ВКС .
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения при условията на субективно евентуално съединяване иск по чл.145 ТЗ въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия му състав, обуславящи ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника С. Д., за причинена в качеството му на управител на ТД [фирма] във визирания в исковата молба период, вреда на последното, възлизаща в размер на сумата 14 444 лв..
Изложени са съображения, че с осъщественото на 30.11.2004 год. от ответника по главния иск Т. ”Р.” плащане на процесната сума директно на С. Д., като управител на [фирма], престиращият я е изпълнил частично задължението си по сключения между ЮЛ- търговци договор от 22.04.2004 год., поради което обстоятелството, че същата, според доказателствения материал по делото, нито е била осчетоводена, нито внесена по съответния ред в патримониума на кредитора, за когото е била предназначена е достатъчно, за да обоснове правен извод, че е налице виновно нанесена от действията на управителя вреда на ищцовото ТД, за която той отговаря имуществено.
Допълнително при обосноваване на крайния си правен извод за наличие на предпоставките на чл.145 ТЗ въззивният съд се е позовал и на липсата на ангажирани по делото доказателства, закупените с така получената сума от Д. 1 бр. машина, представляваща чистачка и фреза да са надлежно заприходени като материален актив на ищцовото ТД, което освен това е разполагало вече с такава и то на стойност значително по- ниска от твърдяната за заплатена от ответника.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос, който не е изрично формулиран, но доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, според т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год. се свежда до предпоставките на чл.145 ТЗ и доказването на вредите, за които управителят имуществено отговаря, се явява значим за крайния правен резултат по делото, с което общата предпоставка за достъп до касационен контрол, установена с чл.280, ал.1 ГПК е доказана.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
С постановеното по реда на чл.290-2293 ГПК решение № 41 от 29. 04. 2009 год., по т.д.№ 669/2008 год. на І-во т.о. на ВКС е прието, че за реализиране на имуществената отговорност по чл.145 ТЗ е нужно изрично и конкретно решение на ОС на дружеството с ограничена отговорност по чл.137, ал. 1, т.8 ТЗ, поради което то представлява предпоставка за предявяването на този деликтен иск.
Обстоятелството, че при постановяване на обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд въобще не се е занимал с въпроса дали към момента на предявяване на иска по чл.145 ТЗ такова решение на ОС на съдружниците на ищцовото ТД е било налице или не, а е приел, че за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя е необходимо и достатъчно да е налице виновно вредоносно неизпълнение на задълженията му, от което за ООД са последвали вреди, като е оставил без коментар изразеното от първоинстанционния съд разбиране, че в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът не е освободен с акт от върховния орган на ТД от имуществена отговорност спрямо последното, обуславя правен извод, че твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика съществува и следва да бъде допуснат касационен контрол.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 454 от 13.08.2010 год., по т.д.№ 2916/2009 год., само в частта му по предявения от [фирма] срещу С. З. Д. иск по чл.145 ТЗ за сумата 14 444 лв..
УКАЗВА на касатора С. З. Д. в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на сумата 288.88 лв./ двеста осемдесет и осем лева и осемдесет и осем ст./, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ впише изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за евентуално насрочване, или на съдията докладчик за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: