4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
С., 21.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.09.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 275/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] против разпореждане на Пловдивския апелативен съд от № 659/ 14.05.2010 год., с което подадената от настоящия частен жалбопадател касационната жалба вх. № 2633/ 30.04.2010год. срещу въззивно решение на същия съд № 305 от 30.12.2003 год., по гр.д.№ 131/2000 год. е върната, на осн. чл.286, ал.1, т.1 ГПК – поради изтичане срока за касационно обжалване.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му и изпращане на касационната жалба за администрирането и от въззивния съд.
Поддържа се, че доколкото адресираното до процесуалния представител на касатора-ТД, правно и структурно обособено в Е. съобщение за постановеното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд няма данни да е върнато, надлежно оформено, то не е налице редовно известяване на страната, поставящо началото на срока за касационно обжалване, поради което приетата просроченост на подадената касационна жалба е лишена от основание в процесуалния закон.
Допълнително са наведени и доводи за неправилно приложение на чл. 51, ал.4 ГПК/ отм./, обосновани със съображения за липса на настъпила промяна в последно вписания в търговския регистър адрес на ЮЛ- търговец, съобщен, като адрес за призоваването му и по делото.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и, позовавайки се на отсъствие на предпоставките за касационно обжалване и алтернативно по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване и провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл. 278 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба, подадена по пощата на 15.06.2010 год. е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, съгласно чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.286, ал.2 ГПК на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимост на исканото обжалване, на липсата на които ответникът се позовава.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане по чл.286, ал.1, т. 1 ГПК Пловдивският апелативен съд е приел, че подадената на 30.04.2010 год. от страна на [фирма] касационна жалба с вх.№ 2633 срещу въззивното решение на същия съд № 305 от 30.12. 2003 год., по гр.д.№ 131/2000 год. е след преклузивния едномесечен срок по чл.283 ГПК и е процесуално недопустима, поради преклудиране на самото процесуално потестативно право на страната да сезира ВКС по реда на чл.280 и сл. ГПК.
Разпореждането е правилно.
Видно от приложената по делото разписка, обявлението на настоящия частен жалбоподател за постановеното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд е връчено чрез процесуалния му представител по делото адв. В.Т. на 18.05.2004 год.
Следователно, броен по правилото на чл. 60, ал.3 ГПК, приложимата към дата на подаване касационната жалба процесуалноправна норма, прекратителният едномесечен срок за касатора, настоящ частен жалбоподател, е отдавна изтекъл.
Дори да се приеме по- благоприятната за страната дата за начало на срока за касационно обжалване- 25.05.2004 год., на която въззивният съд е приложил процесуалното правило на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, по отношение известяването и за въззивното решение по гр.д.№ 131/2000 год. и да се счете, поради нередовно връчено съобщение на процесуалния представител на същата, то този срок към 30.04.2010 год., когато касационната жалба на [фирма] е депозирана в канцеларията на компетентния да я администрира съд е изтекъл и доводите в противна насока, съдържащи се в частната жалба, са неоснователни.
Що се касае оплакването за процесуална незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, поради допуснато нарушение чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, то както се посочи и при постановяване на определението по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.66, ал.2 ГПК по настоящето ч.т.д.№ 275/2011 год. на ВКС,ТК, е неоснователно.
От данните по делото е видно, че посоченият по делото адрес на управление на ЮЛ- търговец, на който същият е бил редовно призоваван в хода на процеса и който се явява последно вписаният в търговския регистър адрес на същия – [населено място], [улица], изпратеното двукратно обявление за постановеното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, предмет на предприетото касационно обжалване, е върнато в цялост, като е изрично отбелязано от съответния съден служител- връчител на призовки, че по сведение на св. Т. Л., [фирма] е напуснало така вписания в обявлението адрес.
Следователно, правилно, предвид установените по делото данни и характера на върната в цялост призовка на официален свидетелстващ документ, въззивният съд е счел в случая за приложима създадената от законодателя с чл.51, ал.4 ГПК/ отм./ фикция, поради което връчването е редовно.
Що се касае до съображенията, свързани със субективната невъзможност на законния представител на ЮЛ да организира своевременно защитата си, то тя не е въздигната от законодателя като основание да се отрече приложението на чл.51, ал.4 ГПК/ отм./, нито е основание за различно от възприетото от въззивния съд тълкуване на чл.286, ал.1, т.1 ГПК, поради което законосъобразно не е обсъждана.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пловдивския апелативен съд разпореждане № 659 от 14.05.2010 год., с което подадената от [фирма], със седалище [населено място] касационна жалба вх. № 2633 / 30.04.2010 год., срещу въззивно решение на същия съд № 305 от 30.12.2003 год., по гр. д.№ 131/2000 год. е върната обратно на нейния подател, като просрочена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: