4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
С., 30.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 614/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. П. И. от[населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 3 от 18.01.2010 год., по т.д.№ 448/2009 год., с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд № 258/18.06.2009 год., по т.д.№ 968/2008 год., в частта с която е отхвърлен, като неоснователен предявения от касатора, в качеството му на ищец, срещу “М. 1713” ЕООД, гр.Варна иск за установяване дължимостта на сумата 86 520 лв., представляваща неустойка за забава по чл.5 от сключен между страните на 26.08.2003 год. договор за наем, за периода 20.09.2003 год.- 18.11.2004 год. / за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист/, обезсилено е като недопустимо горепосоченото въззивно решение, в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 86 520 лв. и в полза на ответника, на осн. чл.78, ал.2 ГПК, са присъдени деловодни разноски в размер на 8 600 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на касатора е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия и обусловил крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция, съгласно постановките, приети с т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС се свежда до действителността на неустоечната клауза при договорена като процент върху неиздължената главница неустойка за забава, без краен предел или срок за начисляване и , когато размерът на същата за визирания в исковата молба период трикратно надвишава неплатения главен дълг, е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, разрешава се противоречиво от съдилищата и същевременно се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано решение № 4/2009 год., по т.д.№ 395/2008 год. на І-во т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, а противоречието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано с различно възприетото спрямо обжалвания съдебен акт тълкуване на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД в хипотезата на договорена без краен предел неустойка за забава, в съобразителната част на решения на отделни състави на ВКС: № 958/2004 год., по т. д. № 5/2004 год.;140/2006 год., по т.д.№ 408/2005 год.; № 30/ 2007 год., по т.д.№ 785/2006 год.; както и в решенията на: ЯОС № 24/ 2005 год., по т.д.№ 489/2004 год.; С. апелативен съд № 226/2009 год., по гр.д.№ 1996/2008 год..В тази вр. са цитирани и две определения на ТК на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК въззивният съд е счел за основателно правопогасяващото възражение на ответника за нищожност на включената в сключен между страните на 26.08.2003 год. договор за наем неустоечна клауза на т.5, според която при забава плащане на месечната наемна вноска от 2 400 лв., наемателят дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен календарен ден, до окончателното плащане на цената, приемайки я за противоречаща на добрите нрави.
Изложени са в тази вр. съображения, че прогресивното нарастване на уговорената без краен предел неустойка, макар и фиксирана по размер и претендирана към 18.11.2004 год., в случая се превръща единствено в средство за неоснователно обогатяване на кредитора- наемодател, тъй надвишавайки трикратно размера на дължимата главница, излиза извън присъщите и функции, вкл. наказателната, което противоречи на правните принципи и морал на обществото.
Следователно от съпоставката на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт и съдържащите се в изложението на касатора твърдения, се налага правен извод, че поставеният материалноправен въпрос, като включващ се в предмета на спора и обусловил неговия краен изход, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационен контрол е доказана.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
По значимия за изхода на спора материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната за съдилищата в страната съдебна практика, създадена след постановяване на обжалваното решение и обективирана в ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на ОКТК на ВКС, според т.3 на което клаузата за неустойка, уговорена в процент от неиздължената главница и без фиксиран срок или краен предел, до който може да се начислява не е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, а преценката за приложението на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да се направи за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, въз основа на конкретни примерни критерии, каквито по делото няма данни да са били обсъждани.
Що се касае до останалите основания за достъп до касационен контрол, то същите – отсъстват.
Безспорно съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на формулирания от касатора правен въпрос е преодоляно с постановеното от ОСТК на ВКС ТР № 1/15.06.2010 год.- задължително за съдилищата в страната, следващо по време цитираните в тази вр.- съдебни актове, което изключва приложението на соченото основание.
Само за прецизност в тази вр. е необходимо да се посочи, че част от цитираните съдебни актове- въззивните решения на ЯОС и САпС, приложени без означения да са влезли в сила и определенията на отделни състави на ВКС постановени по реда на чл. 288 ГПК не се включват в съдебната практика по см. на визираното основание, според приетото в т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
По обясними причини към тази практика въобще неотносими се явяват решенията на АС, на които страната се позовава.
Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК освен, че не е аргументирано относно начина, по който поставеният от касатора правен въпрос е релевантен едновременно за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в тяхното създадено от законодателя единство, което е достатъчно, с оглед въведения от действащия ГПК факултативен касационен контрол за да се отрече приложимостта му, то при наличието на актуална задължителна съдебна практика по този въпрос- ТР № 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде възприета друга, се явява и неотносимо, тъй като обективно не би могло да изпълни възложените му от законодателя цели.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 3 от 18.01.2010 год., по т.д.№ 448/2009 год., в частта му, с която е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 258/18.06.2009 год., по т.д.№ 968/2008 год..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок, считано от съобщението до него да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на сумата 1730.40 лв., като в същия срок представи и съответен платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД изтичане на определения законов срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: