4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 819
София, 30.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 858/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжен съюз на ТПК – Стара З. срещу решение № 530 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 777/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено № 127 от 18.05.2009 г. по т.д.№ 300/2006 г. на Старозагорския окръжен съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД общо за сумата 33 984.80 лв., претендирана като обезщетение за ползване без правно основание на подробно описани две постройки за периода 04.07.2001 г. до 21.03.2006 г. и за периода от 24.04.2004 г. до 05.07.2006 г. за откритата площ.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно.
В изложението, депозирано съобразно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът поддържа наличието на всички основания по чл.280, ал.1, т.-3 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос – следва ли съдът при постановяване на решението си да приложи правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.127 ГПК (отм.), да обсъди доказателствата в тяхната взаимовръзка, както и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.188 ГПК (отм.), както и при кредитиране на показанията на едни от свидетелите и недаване вяра на други, да изложи обосновани съображения. Материалноправният въпрос, който според касатора е обусловил решението на съда и неговата неправилност е следва ли да се уважи иск по чл.59 ЗЗД, когато ответникът е бил във владение на процесния недвижим имот, от което е бил отстранен с протокол на съдия-изпълнител при образувано изп.дело въз основа на уважен ревандикационен иск. В подкрепа на твърдението за противоречивото разрешаване на поставените въпроси са приложени решения на различни състави на ВКС, постановени по отменения ГПК.
Ответната страна [фирма] по реда на чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявен от касатора иск за заплащане на обезщетение от ответника за ползването без правно основание на заградено от последния дворно място от 24 кв.м. и на две масивни сгради в собствения му недвижим имот, представляващ урегулиран парцел с площ 4 923 км.м. В исковата молба са въведени твърдения, че с покана, връчена на ответника на 15.06.2000 г. ищецът го поканил да освободи имотите, които владее и ползва без правно основание, за което следва да му заплаща обезщетение в размер на 1 200 лв. месечно. Ответникът оспорвал собствеността му, но с решение по чл.108 ЗС, влязло в сила на 14.03.2006 г. последният бил осъден да му предаде собствеността върху процесната част от имота, а на 21.03.2006 г. по принудителен ред бил въведен във владението му.
За да постанови обжалвания резултат, съд, въззивният съд приел, че по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД ищецът не е доказал необезпокояваното ползване на имота от ответника, тъй като само тогава последният би се обогатил за негова сметка със среднопазарния наем, който иначе би плащал за ползването на обекти от подобен вид.спестявайки по този начин разходи за наем. Изводите си обосновал след извършена преценка на събраните по делото гласни доказателства, сочещи на невъзможността в процесния период ответникът да ползва двете сгради, като пречките за това са били създадени от ищеца, направил ограда, препятстваща достъпа до една от сградите, зазиждане на врата и назначаване на въоръжена охрана. Според съда достъпът до една от сградите, осигурен на ответника за изнасяне на архива му не съставлявал факт, установяващ ползването им. сам по себе си не сочел на ползване на имот. Вярно било, че част от имота около едната постройка бил заграден, но по делото изобщо не било установено кой и кога е преградил дворното място. Въз основа на така приетата фактическа обстановка въззивният съд приел за недоказано твърдението на ищеца за осъществявано от ответника безпроблемно ползване на процесните две сгради и дворното място, до който извод достигнал и първоинстанционния съд, поради което потвърдил решението му, с което искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1 – 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Според дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения обаче, обвързаността на достъпа до касационно обжалване от сочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Даденото разрешение при задължителното касационно производство с т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС запазва значението си и в стадия на селектиране на касационните жалби по новия процесуален ред.
Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изпълнение на служебно вмененото му задължение да следи за допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият състав приема, че ще следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи спорното право факти водят до основателни съмнения за неговата недопустимост поради произнасянето по иск, с какъвто съдът не е бил сезиран.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 530 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 777/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Окръжен съюз на ТРК – Стара З. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 680.20 лева, като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: