5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 02.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 230/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 498 от 09.11.2010 год., по в.гр.д.№ 867/2010 год., с което е обезсилено изцяло решение № 1057/ 29. 03.2010 год., по гр.д.№ 8389 / 2009 год. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото, в частта по предявения положителен установителен иск основан на чл.422 ГПК – за установяване вземането на заявителя- краен снабдител срещу потребителя- [фирма], произтичащо от доставена и консумирана ел. енергия в размер на сумата 11 340.08 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6395/2009 год. на В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението и обезщетение за забава за периода 19.05.2009 год. по 35 бр. фактури, издадени въз основа на отчетени показания от разпределителя по всеобщо предлагана услуга при ОУ, както и в частта относно установяване вземането за деловодни разноски, извършени в заповедното производство.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и „потвърждаване решението на В.” или прие евентуалност- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на В..
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението е, че изграденият от въззивния съд правен извод, според който по предявения от настоящия касатор, в качеството му на ищец, установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде конституиран като необходим задължителен другар и „Е.О.Н. БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ”АД е „материалноправният въпрос, е обусловил крайния изход на делото”, поради което противоречието му с възприетото в обратен смисъл разрешение в решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 165/19.11.2009 год., по т.д.№ 103/ 2009 год. и № 104/ 05.07.2010 год., по т.д.№ 885/2009 год., както и в решения на Великотърновския районен съд по гр.д.№ 3355/2009 год. и № 3356/2009 год., последните двете влезли в сила, обуславя приложението на визирания селективен критерий.
Същевременно, по съображения, че липсва трайно установена съдебна практика по приложението на чл.7, ал.1 ГПК, във вр. с чл.26, ал.4 ГПК и чл.129 ГПК в производството по предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, които свързани със значимите процесуалноправни въпроси- дали е налице задължително другарство между дружеството доставчик на ел. енергия и електроразпределителното дружество в отношенията по покупко- продажба на ел. енергия на крайния потребител и дали при наличие на образувано заповедно производство само от едното ТД , като заявител е процесуално възможно в производството по предявения установителен положителен иск от последното да бъдат предприети процесуални действия по конституиране на необходимия задължителен другар в лицето на другото ЮЛ- търговец, касаторът поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна „Б. Т.”Е. в срока и по реда на чл.287, ал.2 ГПК е подала насрещна касационна жалба, в която поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение на В., в частта, с която е обезсилен първоинстанционния съдебен акт и е прекратено производството по делото. Иска се неговата отмяна и решаване на възникналия между страните правен спор, с отхвърляне на установителната искова претенция, заявена от ищеца.
Исканото допускане на насрещната касационна жалба до разглеждане по същество страната е обосновала с предпоставките на чл.280,ал.1, т.2 ГПК. Позовавайки се на възприетото в различен смисъл разрешение на значимия за изхода на делото въпрос на процесуалното право – дали в разглежданата хипотеза [фирма] е единствено легитимираното да предяви установителната искова претенция по чл.422, ал.1 ГПК, или следва в производство задължително да участва и [фирма] насрещният касатор твърди, че в случая е налице противоречие в практиката на съдилищата и израз на същото са решение № 165/2009 год., по т.д.№ 103/2009 год. на ІІ-ро т.о. и решение № 104/2010 год., по т.д.№ 885/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС.
По отношение на въпроса за вида на евентуално съществуващото другарство между двете горепосочени ТД се поддържа и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото , съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І.По първоначалната касационна жалба:
Същата, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че с оглед спецификата на отношенията, породени от обществена доставка на електрическа енергия за битови нужди и комплексния характер на самата доставка, включваща от една страна платеното потребление, а от друга – пренасянето на ел. енергия, отчитане и контрол върху измерващите средства, осчетоводяване стойността на потреблението и събирането на фактурираната цена, правото на вземане за цената на доставена, съответно пренесена електрическа енергия принадлежи общо и на двете дружества – [фирма] и [фирма]. Спецификата на съвместната легитимация на двете дружества – кредитори, според съжденията на въззивния съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, следва да намери отражение и при предявяването общото вземане в заповедното производство, което в случая не е изпълнено.
Същевременно обстоятелството, че ограниченият предмет на установителния иск на заявителя, изключва наличието на процесуална възможност едва в исковия процес да бъде отстранена липсата на положителната процесуална предпоставка – съвместно упражняване на общите права от задължително необходимите другари, според В. обуславя недопустимост на предявената само от заявителя- снабдител, без участието на разпределителя, искова претенция по чл.422, ал.1 ГПК и води до прекратяване на производството по делото.
Изразеното становище въззивният съд е аргументирал допълнително със създадената от законодателя възможност при неплащане на фактурираната от продавача стойност на доставената по преносната мрежа ел. енергия, последният да пристъпи както към принудително събиране на дължимите суми, така и да поиска от доставчика/ неучастващ в заповедното производство/ да спре доставката на ел. енергия, съобразно чл.14 от ОУ за продажба на ЕЕ.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволят да се приеме, че макар и непрецизно формулирани, поставените от касатора процесуалноправни въпроси, неправилно част от тях квалифицирани като материалноправни, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Основателно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Липсата на трайно установена съдебна практика по поставените процесуалноправни въпроси, свързани най- общо с наличието на процесуална възможност в исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415 , ал.1 ГПК да бъде извършена промяна на страните в заповедното производство, както и сравнително новата законова регламентация на същото, е мотивировка достатъчна, за да намери приложение визираният критерий за селекция- арг. от т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
По отношение въведено основание по т.1 на чл.280 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че в случая то е неприложимо.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, касаещ необходимостта от съвместната процесуална легитимация на търговските дружества – доставчик на ел. енергия и преносител на същата не е получил изричен и конкретен отговор в цитираните с касационната жалба решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК и явяващи се съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. задължителна съдебна практика, което изключва да е налице твърдяното противоречие, независимо, че косвено възприето с тях разрешение, според което предявената по реда на чл. 97, ал.1, пр.3 ГПК/ отм./ установителна искова претенция само срещу ЮЛ- доставчик на електрическа енергия не е недопустима, не е в съгласие с изразеното от В. в обжалвания съдебен акт становище.
Същото се отнася и до останалите посочени в касационната жалба влезли в сила съдебни решения на Великотърновския районен съд, доколкото с тях също не е даден конкретен и изричен отговор на поставените от касатора специфични процесуалноправни въпроси. Само за прецизност в тази вр. следва да се отбележи, че ако по формулиран конкретен правен въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, то дори и да съществуват влезли в сила решения на отделни съдилища, в които отговорът на този въпрос е различен, критерият за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложим.
ІІ. По насрещната касационна жалба на „Б. Т.” Е.:
Касационната жалба е подадена в рамките на срока по чл.287, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес за касатора- абсолютна процесуална положителна предпоставка, за която съдът следи служебно.
Обезсилването на първоинстанционния съдебен акт на В., с който предявения установителен иск по чл.422 ГПК е уважен и последвалото прекратяване на производството по същия с въззивното решение на В. имат за своя правна последица и обезсилване на издадената по реда на чл.410 ГПК срещу насрещния касатор, в качеството му на длъжник, заповед за изпълнение,след влизане в сила на въззивния съдебен акт, а това от своя страна изключва наличие на правен интерес за последния от предприетото касационно обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 498 от 09.11.2010 год., по в.гр.д.№ 867/2010 год., по касационната жалба на [фирма], гр. В. с вх.№ 51616/13.12.2010 год..
УКАЗВА на касатора [фирма], гр.В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката за държавните такси на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 259.56 лв./ двеста петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответния документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на указания едноседмичен срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание или за евентуално прекратяване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, поради отсъствие на правен интерес, насрещната касационна жалба на ТД [фирма], гр.В. с вх.на В. № 3332/01.07.2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на [фирма], гр.В. може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В ОСТАНАЛАТА част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: