5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 81
София, 14.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N537-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Г. инженеринг Г.”-г.Б. и [фирма]-г.В. срещу въззивното решение от 5.07.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в и по касационна жалба на [фирма]-г.София срещу решението от 16.12.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в.
В касационните жалби се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите са развили съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1 и т.3ГПК основания.
І. По касационната жалба на “Г. инженеринг Г.”-г.Б. и [фирма]-г.В..
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие със задължителна съдебна практика по следния процесуалноправен въпрос, обуславящ крайния изход на спора, а именно:
Допустимо ли е пред въззивната инстанция изменение на предявените в обективно съединение искове, представляващо по своята правна характеристика предявяване на нови искове.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото са предявени в обективно съединение искове за извършване на строителни работи, необходими за поправка на некачествено изпълнени СМР.
От данните по делото се установява, че с молба от 3.04.09г. е било поискано пред въззивният съд увеличение както на размера на частично предявените искове на основание чл.116 ГПК/отм./, но също така е било въведено и ново основание-посочени са нови, непредявени до този момент видове СМР, необходими за отстраняване на некачествено изпълнени от ответниците строителни работи.
Според задължителната практика на ВКС, обективирана в т.9 от ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила сила и при действието на новия ГПК пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявения иск по страни, основание или петитум.
Ето защо в конкретния случай е налице основанието, предвидено в чл.280ал.1т.1ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 5.07.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в.
ІІ. По касационната жалба на [фирма]
Касаторът релевира като основание за допускане, предвиденото в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С обжалваното съдебно решение от 16.12.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в е оставена без уважение молбата на [фирма]-г.София чрез управителя Х. О. Ч., подадена на основание чл.409ГПК за издаване на дубликат на първообразния изпълнителен лист, издаден на 21.07.2010г. на основание въззивното решение от 5.07.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в.
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието, че след като старият управител на дружеството е получил изпълнителния лист, но не го е предал на новия, това обстоятелство не би могло да се квалифицира като изгубване или унищожаване на първообразния изпълнителен лист по смисъла на чл.409 ал.1 ГПК. В този смисъл е и основният обуславящ изхода на делото въпрос, а именно може ли да се квалифицира непредаването на издадения изпълнителен лист от стария управител на дружеството на новия като изгубване на изп.лист по смисъла на чл.409 ал.1 ГПК.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. В настоящия случай тези предпоставки са налице, тъй като липсва съдебна практика по така поставения въпрос.
Ето защо в конкретния случай е налице основанието, предвидено в чл.280ал.1т.3ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 16.12.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 5.07.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в, в частта му с която са осъдени “Г. инженеринг Г.”-г.Б. и [фирма]-г.В. солидарно да заплатят на [фирма] сумата 601107лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.04г. до окончателното й изплащане, както и сумата 39696лв. съдебни разноски.
УКАЗВА на касаторите “Г. инженеринг Г.”-г.Б. и [фирма]-г.В. да внесат по сметката на ВКС 12022.14лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представят платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.12.10г. по г.д.№520/09г. на АС-г.София,т.отд.,6с-в.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметката на ВКС 40лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 във вр.с чл.3 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: