3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С., 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 478 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] ,[населено място] против въззивно решение на В. окръжен съд № 45 от 12.02.2010 год., по гр.д.№ 1411/2009 год., в частта, с която при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени, като неоснователни предявените от касатора, като ищец срещу [фирма], гр. В. обективно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 4 628.64 лв., представляваща стойността на доставено, но незаплатено количество плат и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 103.64 лв., обезщетение за забава, обхващаща периода 09.01.2009 год.- 05.03.2009 год., заедно със законната лихва върху главницата на задължението, начиная от датата на исковата молба- 06.03.2009 год. до окончателното и изплащане, както и направените от ответника деловодни разноски от 1 750 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.7, ал.1 ЗСч. и на процесуалното правило на чл. 154, ал.1 ГПК, поради което се иска отмяната му на осн. чл.281, т.3 ГПК.
Според подробните съображения на касатора обстоятелството, че въззивният съд преценявайки доказателствената сила на приложената по делото фактура- частен диспозитивен документ, не е отчел съдържанието и изискуемите се от ЗСч./ в редакцията му, публикувана в ДВ бр.106/2008 год./ реквизити на същта, нито е съобразил останалия доказателствен материал по делото е довело до изграждане на необоснован и лишен от основание в закона правен извод, че соченото писмено доказателство не удостоверява наличие на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение и извършена на ответника доставка, по която е останала частично незаплатена цената, предмет на предявената искова претенция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението на касатора, след доуточнено от настоящата инстанция, съобразно правомощията и, разяснени с т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. от ОСГКТК на ВКС е, че разрешеният от въззивния съд въпрос на процесуалното право, свързан с доказателствената сила на първичните счетоводни документи, при направено извънсъдебно признание от ответника и въведената с чл.7, ал.1 ЗСч., в редакцията на нормата, публикувана в ДВ бр.106/2008 год. промяна относно минимално необходимото съдържание на същите, респ. на процесната фактура е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като предпоставя необходимост да бъде възприето по –различно от съществуащто до изменението на ЗСч. тълкуване на визираната зоконова разпоредба.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационната обжалване и алтернативно по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана страна в процеса и срещу съдебен акт, който не попада в обсега на в чл.280, ал.2 ГПК е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане разглеждането и по същество, поради следните правни съображения:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените обективно съединени искове по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на присъдените от В. сума, въззивният съд в съответствие с правомощията си на съд, разглеждащ по същество възникналия между страните правен спор е приел, че при отсъствие на всички характеризиращи договора за продажба елементи в съдържанието на процесната фактура № 24/09.01.2009 год., последната – частен диспозитивен документ не удостоверява волеизявленията на страните относно сключването му, щом не носи подпис на получателя на стоката, нейн задължителен реквизит, съгласно чл.7, ал.1, т.5 ЗСч..
Позовавайки се в тази вр. и на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, според което в счетоводството на ТД – ответник липсва отразяването и, решаващата инстанция е отрекла относимостта на направеното от законния представител на ЮЛ- търговец признание за наличие на незаплатен остатък от покупната цена в размер на сумата 3 490 щ.д. към описаните в тази фактура стоки, поради което и предвидт безспорно създадените трайни търговски отношения между страните е счела, че същата е недължима.
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт, обусловили крайния правен резултат по делото се налага правен извод, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е осъщсетвена.
По отношение на този въпрос е осъществена и предпоставката на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като независимо от наличието на постановени от ВКС,ТК по реда на чл.290 ГПК съдебни решения по въпросите за правните последици, произтичащи от отразяване на съставена от продавача фактура в счетоводството на купувача, респ. от реализиране правото за приспадане на данъчн кредит, както и за процесуалната възможност фактурата, като писмено доказателство да удостоверява сключен договор за продажба/ доставка/, в същите не се съдържа изричен отговор, свързан с поставения и специфичен за конкретното дело правен въпрос.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 45 от 12.02.2010 год., постановено по в. т. д. № 1411/2009 год..
УКАЗВА на касатора [фирма],[населено място], в едноседмичен срок от съобщението до него, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал. 2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на сумата 94.64 лв./ деветдесет и четири лева и шестдесет и четири ст./, като в същия да представи по делото и документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на така дадените и указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: