4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.12.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 489/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 19 от 14.01.2010 год., постановено по т.д.№ 2191/2009 год. Софийски апелативен съд е обезсилил решението на Врачанския окръжен съд от 04.06.2009 год., по гр.д.№ 24/2009 год. и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения от [фирма] срещу [фирма] / н/ иск, основан на чл.694, ал.1 ТЗ.
Недоволни от съдебния акт на въззивния съд са останали и двете страни по спора – ищецът „С. И.”О. и ответникът – [фирма], в несъстоятелност, които са го обжалвали в срока по чл.283 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Двете касационни жалби са с идентично съдържание, като въведеното от касаторите оплакване е за недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради отсъствие на самостоятелно процесуално правомощие на въззивна жалба за синдика на обявеното в несъстоятелност ТД- длъжник- основание за касация по чл.281, т.2 ГПК.
Общо поддържаното от двамата касатори становище е, че доколкото в производството по чл.694, ал.1 ТЗ, по силата на изричната норма на чл. 635, ал.3 ТЗ обявеното в несъстоятелност ТД [фирма], се представлява от своите органи, то синдикът няма представителна власт по отношение на последното, което означава, че и правомощията му по чл.658, ал.1, т.7 ТЗ са ограничени и следователно не разполага с процесуално правомощие да подава въззивна жалба от името и за сметка на ЮЛ-търговец срещу първоинстанционния съдебен акт.
Допълнително са развити и доводи за липса на правен интерес за синдика от предприетото въззивно обжалване, с което всъщност са упражнени процесуални права в противоречие с изразената воля на длъжника.
В депозирани към касационните им жалби изложения по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано по идентичен начин – с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното право –притежава ли синдика в производството по чл.694 ТЗ процесуалното право на главна страна и процесуалноправно легитимиран ли е същият в това производство при направено от ТД- ответник, чрез законния му представител, пълно признание на иска да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, съобразен с последното и да упражни процесуални права в противоречие с волята на страната по материалноправния спор, е разрешен в противоречие с трайната съдебен практика.
Като израз на визираното противоречие са посочени: решение на ВКС № 760/2005 год., по гр.д.546/2004 год. на ІІ-ро т.о. ; определение № 234/ 19.07.99год., по гр.д.№ 52/99 год. на 5-членен състав на ВКС и определение на Софийски апелативен съд от 29.11.2002 год., по ч. гр. д. № 2403/2002 год; определение № 56/2004 год., по ч.гр.д.№ 946/2003 год. на ТК на ВКС.
Касационните жалби, отговарящи на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността им са подадени, всяка една от тях от легитимирана във въззивното производство страна и срещу съдебен акт, който не е изключен от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими.
Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалвания съдебен акт Софийски апелативен съд, произнасяйки се по въззивната жалба на синдика на дружеството -длъжник в производството по несъстоятелност – ТД [фирма] / в несъстоятелност/ е приел, че в случая е налице ненадлежно упражнено от ищеца право на иск по чл. 694, ал.1 ТЗ, за което признанието на ответника е правно ирелевантно, тъй като липсва процесуална възможност за разглеждане на недопустимия иск по същество, в която хипотеза единствено признанието на страната може да се преценява наред с останалия доказателствен материал по делото.
При обосноваване на крайния си правен извод за недопустимост на предявената искова претенция за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност кредиторово вземане, в общ размер на сумата 5 272.36 лв. въззивната инстанция, в правомощията си на съд по същество, се е позовала на липсата на надлежно произнасяне от синдика на ТД – длъжник по предявеното от кредитора [фирма] в производството по несъстоятелност вземане с включване на същото в списъка на приетите или неприети вземания към датата на исковата молба, както и на отсъствие на заявено в срок от кредитора възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, последното въведено изрично от законодателя, като предпоставка за надлежно упражняване правото на иск по чл.694, ал.1 ТЗ .
При липсата на въведено от ищеца, като кредитор, възражение по реда и в преклузивния срок по чл.690 ТЗ, според Софийски апелативен съд, последващото произнасяне на синдика по предявеното от ищеца, като кредитор в производството по несъстоятелност вземане, обективирано в обявения на 12.02.2009 год. списък с неприетите вземания е ирелевантно и само по себе си не може да санира липсата на друга установена в закона положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 694 ТЗ.
Следователно от решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалваното решение се налага правен извод, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право притежава правната характеристика на обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
Налице са и допълнителните изисквания на закона, свързани със спецификата на поддържания критерий за селекция.
Съгласно разясненията в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво в практиката на съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, нямащо задължителен характер, постановено по ГПК/ отм./ в което на този въпрос, свързан с приложението на правната норма е дадено различно разрешение, като в обхвата на съдебната практика в разглежданата хипотеза не се включват влезлите в сила определения на гражданските съдилища.
Затова и в случая от приложените от касатора съдебни актове релевантно към разглежданото противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е единствено решението на ВКС № 760/ 12. 04. 2005 год., по гр.д.№ 546/2004 год. на ІІ- ро т.о. на ВКС. Възприетото в същото разрешение е, че синдикът макар да не представлява длъжника в производството по чл.694, ал.1 ТЗ, участва в него и в собствено качество, но не е уточнено дали разполага и със самостоятелно процесуално потестативно правомощие на жалба.
Същевременно служебно известно на настоящия съдебен състав е, че изразеното разбиране противоречи на даденото с решение № 784/2006 год., по гр.д.№ 555/2005 год. разрешение на въпроса за правомощията на синдика в производство по предявен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, в обхвата на които несъмнено попада и този, формулиран от касаторите, касаещ предоставените на синдика в същото производство процесуални права. Според постановилия цитирания съдебен акт състав на ВКС, с оглед ролята на синдика в производството по несъстоятелност, той не може да бъде представител на търговеца- длъжник, а негов представител ще бъде органът му на управление, като при липса на такъв, ще следва да му бъде назначен особен представител.
Следователно налице е съдебна практика, съдържаща различни разрешения, всяко от които е относимо и към формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, а това е достатъчно, за да обуслови правен извод, че визираното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК в случая също е доказано и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
На осн.чл.694, ал.2 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи от жалбоподателите.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд№ 19 от 14.01.2010 год., по т.д.№ 2191/2009 год..
ДА СЕ докладва делото на Председателя на второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: