1_ИТ-00-68/28.09.2018 г.
КСО, чл.10, ал.1
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2,
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигури-телна практика” с вх. №/2018 г. е поставен въпроса може ли собственик на регистрирано ЕООД за целите на ЗДДС, при временно прекъсване дейността на дружеството да не се самоосигурява по реда на КСО. Посочва се, че дружеството подава само нулеви декларации по ЗДДС и същото няма наети работници.
С оглед на така поставения въпрос и относимите нормативни разпоредби, изразяваме следното принципно становище:
На основание чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифици-рани дружества.
Собственик в търговско дружество /ЕООД/, който упражнява трудова дейност в дружеството, е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и се осигурява по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице, подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството – чл.1, ал.1 и 2 от наредбата.
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл.10, ал.1 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“.
Личната трудова дейност не трябва да се отъждествява със стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата след вписването й в съдебния регистър.
За целите на осигуряването, достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл.4 от кодекса като упражняващо трудова дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания, за да е налице задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото. Следователно, основание за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване възниква само при наличие на трудова дейност, упражнявана в качеството на собственик в дружеството.
Следва да се има предвид, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административ-ното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Органите по приходите осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си, определени в чл.12, ал.1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл.4 от ДОПК).
Предвид горецитираните разпоредби, в случай, че упражнявате трудова дейност, т.е. полагате личен труд в качеството Ви на собственик в ЕООД, то само тогава за Вас възникнава задължение за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.