Анулиране на продажби, отчетени съгласно Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на

3_2016/25.08.2015 г.
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 31, ал. 2;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 35, ал. 1;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл.6, ал. 2 и ал. 3;
НЕВДОВ, чл. 1, ал. 2
Относно: Анулиране на продажби, отчетени съгласно Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18от 13.12.2006 г. на МФ) и определяне на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителните осигурителни вноски за лицата, работещи по трудово правоотношение
Според изложеното в запитването ЕТ притежава собствен цирк. Във връзка с предстоящи представления при получаване на парични средства за продадени билетисе издава касов бон. Когато няма достатъчно публика представлението се отлага като заплатената сума се връща на клиентите. Освен това е посочено, че основната дейност на ЕТ е в областта на изпълнителското и по-конкретно цирковото изкуство. Част от назначените работници са на длъжности, за които минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност е в размер на 360,00 лв. От 01.07.2015 г. е в сила нов размер на минималната работна заплата за страната 380,00 лв.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1.Какъв е редът и начинът на документиране на сторно операцията с оглед правилното отчитане на дневния и месечния оборот на фирмата?
2.Върху коя сума се дължат осигурителните вноски за тези работници, за които минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност е в размер по-нисък от размера на минималната работна заплата за страната?
С оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (обн. ДВ, бр.106/2006 г., доп. ДВ. бр. 54 от 17 Юли 2015 г.), Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 05.06.2015 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 61/2015 г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноскина МС (НЕВДОВ, обн. ДВ, бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 40/2015 г.) по така формулираните въпроси е изразено следното становище:
По приложението на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ:
На основание чл. 118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС. Прилагането начл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е регламентирано, чевсяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Редът и начинът за извършване на корекция при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) са регламентирани в чл. 31 от Наредба№ Н-18/2006 г. на МФ. В разпоредбата на ал. 1, т. 1 от цитираната правна норма се указва, че корекция при връщане, рекламация на стока или при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) се документира при използване на ФУчрез издаване на касова бележка от кочан, когато е настъпило съответното събитие. Лицето, използващо ФУ може да направи избор между това да издаде “сторно” касова бележка от кочан или да отпечата такава на принтер. Този принтер обаче трябва да не е фискален принтер и не трябва да влиза в състава на ФУ по смисъла на Наредбата. Второто копие на отпечатаната на принтер “сторно” касова бележка трябва да се прошнурова и да се оформи като кочан в последователността на издаването на копията.
По силата на чл. 31, ал. 2 от наредбата, документът по ал. 1, т. 1 съдържа реквизитите съгласно чл. 35, ал. 1 и надпис “СТОРНО“, номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която се издава сторно документът, причината за сторно операцията и данни за клиента (идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК, наименование, седалище и адрес за кореспонденция), когато последният е едноличен търговец или юридическо лице.
По силата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, касова бележка от кочан, издавана в случаите, предвидени в тази наредба, се издава в два екземпляра, съдържа данните по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 9 и подпис на касиера.
Прилагането на ред за регистрация и отчетност на сторно операция, различен от определения в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, води до несъответствие с нормативно регламентирания ред и съответно до липса на документална обоснованост за намаляване на регистрирания търговски оборот.При наличие на законово установени кумулативни изисквания за притежавани елементи от сторно-документа, отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на стопанската операция, отразена в него.
По приложението на осигурителното законодателство:
В РБългария, Кодексът на труда (КТ) урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях (чл. 1, ал. 1 от КТ). Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, както и осигурителните отношения (чл. 2 от КТ).
Лицата, упражняващи трудова дейност на основание сключени с работодател трудови договори по реда на КТ, са задължително осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1.максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2.минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице;
3.основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Разпоредбите на КСО относно елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДОВ. В чл. 1, ал. 2 от НЕВДОВ е указано, че осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) – универсален пенсионен фонд и здравноосигурителните вноски за работниците и служителите се внасят върху осигурителния доход, върху който се дължат вноските за държавното обществено осигуряване – арг. на чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
От цитираните разпоредби следва, че осигурителните вноски се дължат върху размера на трудовото възнаграждение и само в случаите, когато възнаграждението е
по-малко по размер от определения със ЗБДОО минимален осигурителен доход за основната икономическа дейност на осигурителя и групата (класът) професии, към която се отнася заеманата длъжност, задължителните осигурителни вноски се начисляват върху сумата на минималния осигурителен “праг”. Именно в този случай задължението за спазване на минимален осигурителен доход е въведено с горецитираните разпоредби на КСО, които уреждат съответните осигурителни отношения и се явяват специален закон при определяне размера на осигурителния доход и задължителните осигурителни вноски.
Следва да се обърне внимание на това, че размерът на трудовото възнаграждение се регулира от трудовото законодателство, което гарантира на работниците и служителите при добросъвестно изпълнение на трудовите им задължения минималната работна заплата (МРЗ) за страната (чл. 245 от КТ). По своята същност МРЗ е най-ниското допустимо трудово възнаграждение за положения труд или за постигнатите резултати при изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. С Постановление № 139 на МС от 04.06.2015 г., считано от 01.07.2015 г. е определен нов размер на минималната работна заплата за страната 380 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица (член единствен, ал. 2 от Постановление № 139 на МС от 04.06.2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната).
Следователно, при положение, че минималният осигурителен доход за основната икономическа дейност и групата (класът) професии, към които се отнасят заеманите длъжности е по-нисък от размера на трудовото възнаграждение, то осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, които съгласно трудовото законодателство са гарантирани в размер не по-малък от минималната работна заплата за страната.

Оценете статията

Вашият коментар