бъдещата доставка, а именно съществените елементи от бъдещата доставка на стоките или услугите трябва да бъдат точно определени. Следователно плащания, по отношение на стоки или услуги, които не са до

5_53-02-401/ 09.11.2011г.
ЗДДС, чл.2, т.1
ЗДДС, чл.118, ал.1
Дружеството е сключило договор с друго лице за колективно пазаруване, което продава от името и за сметка на вашето дружество талони с намаление за козметични услуги по интернет, които предлага вашето дружество. Според договора талонът е валиден един месец и след приключването на продажбите през сайта в срок от 7 дни по банковата сметка на дружеството Ви се превежда сумата за продадените талони, от която е удържана комисионна. За тази комисионна лицата издават фактури.
При така изложената фактическа обстановка са зададениследните въпроси:
1. При получаване на превода следва ли да бъде издадена фактура?
2. При посещение на клиент в козметичното студио трябва ли да се издава касов бон за извършената услуга, след като тя вече е заплатена предварително, а не директно на дружеството?
3. Какви счетоводни операции трябва да се вземат от началото на сделката до нейното приключване?
4. Каква е процедурата, ако дружеството е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)?
Предвид изложеното в запитването и относимата към зададените въпросинормативна уредба изразявам следното становище:
От изложеното в запитването може да се направи извода, че от страна на клиент се заплаща определена сума, на чиято равностойност, обозначена на талона, той или друго лице – приносител на талона, ще има право да получи услуга, предоставяна в козметично студио.
За да се приеме, че при заплащане на сумата, срещу която на клиента се предоставя талон, е налице авансово плащане по бъдеща облагаема доставка, следва да е налице достатъчно ясна връзка между плащането и доставката. Тъй като изискуемостта на ДДС при получаване на авансово плащане представлява изключение от правилото, че данъкът се дължи при доставяне на стоките, съответно предоставяне на услугите, то изключението следва да не се тълкува разширително, а стриктно. Иначе казано поради обстоятелството, че данъкът става изискуем преди да е налице доставка, то за да настъпи изискуемост на данъка, следва да е налице достатъчно информация относно бъдещата доставка, а именно съществените елементи от бъдещата доставка на стоките или услугите трябва да бъдат точно определени. Следователно плащания, по отношение на стоки или услуги, които не са достатъчно ясно конкретизирани (възможен предмет на бъдещата доставка е широка гама услуги, предлагани от дружеството в обектите му), както и когато не е определен конкретният получател (талоните могат да бъдат предоставяни на трети лица, които се явяват реалните получатели на доставката), не могат да бъдат обект на облагане с ДДС.
Предвид горното, в случай, че дружеството от името и за сметка на което са издадени талоните е регистрирано за целите на ЗДДС не следва да се начислява ДДС при получаване на сумата от лицето за колективно пазаруване. В този случаи ДДС се начислява при предоставянето на услугата, заплащана със закупените предварително талони.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, както и редът и начинът за издаване на касови бележки се регламентират с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.на МФ.
Ако дружеството, извършило доставка на Вашите талони за козметични услуги, предава събраните суми чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не следва да се издава фискална касова бележка съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата.
Касовата бележка е документ, регистриращ платената от клиента сума за доставка на стока и/или услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС.
Както вече беше отбелязано, от изложената фактическа обстановка може да бъде направен извод, че талоните представляват платежно средство, което ще се използва за заплащане на козметични услуги.
В конкретният случай талонът, използван като средство за заплащане на получена услуга, представлява заместващо парите платежно средство.
На основание цитираната разпоредба, следва да се отбележи, че платена чрез талон сума подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство, като част от оборота на търговския обект. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на козметичната услуга, като сумата може да бъде платена изцяло или частичнос талони и приключена с друг вид плащане (смесено плащане).
В случая за постигане на по-детайлна и ясна отчетност може да се използва функционалността на всяко фискално устройство от одобрен за България тип да регистрира и отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайната практика на обекта – в случая „Плащане с талон”.
Отговорът на поставените от Вас въпроси, свързани с прилагането на счетоводното законодателство е вменено като правомощие на Дирекция “Данъчна политика“ присъгласно чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник на . Поради това по въпросите, свързани с осчетоводяването насделката следва даотправите запитване до посочената Дирекция.

Оценете статията

Вашият коментар