Изх.№………………..
Дата …………………
ОТНОСНО: Дължат ли се лихви от ЕООД за предоставени заемни средства от физическо лице, което е едноличен собственик на дружеството.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № ………….02.2009г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – …………, Ви уведомяваме следното:
В запитването е посочено, че чуждестранно лице, гражданин на страна членка на Европейския съюз, регистрира ЕООД в РБългария. Основния капитал на дружеството е 5000 лв. Собственикът на дружеството закупува земя в България като финансира покупката със собствени средства. Земята е на стойност значително по-висока от капитала на дружеството.
Поставени са следните въпроси:
1. Дължи ли се лихва от дружеството върху заемообразно предоставените парични средства?
2. Необходимо ли е да има сключен договор за заем и ако това е необходимо, трябва ли да има упомената клауза, че не се дължат лихви по заема?
По първия въпрос:
Съгласно чл. 113 от Търговския закон /ТЗ/ дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. По смисъла на чл. 63, ал. 3 от ТЗ търговското дружество в т.ч. и едноличното дружество с ограничена отговорност е юридическо лице с правна идентичност, различна от тази на физическото/те/ лице/а/, които са го учредили. Отношенията в т.ч. уговарянето на лихви при предоставяне и получаване на заемни средства между физическото лице собственик на дружеството и юридическото лице се уреждат съобразно законовите норми от търговското и гражданското законодателство.
С нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. ЗКПО не дава собствена дефиниция на понятието “свързани лица“, а посредством § 1, т. 13 ДР от ЗКПО препраща към § 1, т. 3 ДР от ДОПК. Следва да се има предвид и § 1, т. 4 ДР от ДОПК, която разпоредба дава легална дефиниция за контрол по смисъла на § 1, т. 3 ДР от ДОПК.
С разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е регламенирано, че за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Понятието „пазарна лихва„ е определенов § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
В конкретния случай сделки, извършвани от българско юридическо лице се финансират със собствени средства на чуждестранно физическо лице, което е едноличен собственик на дружеството. Същото е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и следва да прилага всички разпоредби на материалния данъчен закон. Следователно за целите на ЗКПО при финансови взаимоотношения между свързани лица следва да се определя пазарна лихва по смисъла на определението в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
По силата на разпоредбите на Закона за счетоводството при юридическото лице като предприятие важи принципа на начисляването. Разходите за лихви при дружеството – заемополучателучастват при формиране на счетоводния финансов резултат в годината на начисляванетоим. Същите се признават за данъчен разход при условие, че техния размер е формиран съгласно изискването на закона и определението за пазарна лихва. Съобразно размера на привлечения и собствен капитал на дружеството следва да се прецени и възможността да се приложат изискванията на чл. 43 от ЗКПО за регулиране на слабата капитализация.
За физическото лице получател на доход от лихви съществуват следните възможности:
– ако дохода се получава от чуждестранното физическо лице и същото не е местно за целите на данъчното облагане по смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. В този случай на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от цитирания закон с окончателен данък се облага дохода от лихви от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Легална дефиниция за „определена база” е дадена в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. На основание чл. 65 от закона окончателния данък се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието. Когато дохода от лихви е в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът в размер на 10% от брутния доход /чл. 46/ се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода. В съответствие с разпоредбата на чл. 55 предприятието, платец на дохода от лихви, удържал окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица, декларира тези обстоятелства с данъчна декларация по образец.
– ако дохода се получава от чуждестранно физически лице и същото е местно за РБългария за целите на данъчното облагане по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. За физическото лице заемодател ще е налице доход от лихви по смисъла на чл. 35 отЗДДФЛ. На основание чл. 36 от ЗДДФЛ,годишните данъчни основи за доходи от лихви на физически лица се облагат с данъки се декларират по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ с годишна данъчна декларация в срок до 30.04 на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
По втория въпрос :
При осъществяване на стопанската си дейност, дружеството Ви може да встъпва в различни по вид правоотношения. Какви ще бъдат те, ще зависи единствено от волята на страните в тези правоотношения.
Правните основания за предоставяне на временна финансова помощ от собственика, който е физическо лице на търговското дружество се съдържат в разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Тези взаимоотношения между страните са уредени от разпоредбите на гражданското и облигационно право. Ето защо поставеното от Вас запитване относно каква е правната форма и дали следва да се състави договор за отдаване на парични суми в заем и какви клаузи да са включени в него има характер на правна консултация. Същото не е обвързано с разяснение и информация относно Вашите задължения за данъци и осигурителни вноски,като задължено лице.
На основание чл. 17, ал. 1 т. 5, б.”б” от Данъчния-осигурителен процесуален кодекс, задължените лица имат право да им бъдат осигурени и предоставени безплатно информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Предвид изложеното не можемда изразим становище по този поставен от Вас въпрос.
‘