ОТНОСНО: Дължим данък за хазартни игри с хазартни игрални автомати в зала.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № ….16.03.2010г. при дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ….., изразяваме следното становище:
В запитването е посочено, че през четвърто тримесечие на 2009г. е изпратено уведомително писмо до ДКХ за временно спиране на дейността на предприятието през първото тримесечие на 2010г., поради намаляване обема на работа. Срокът на издадения лиценз за организиране на игри с хазартни автомати в игрална зала изтича през първото тримесечие на 2010г. – 28.02.2010г. Подадена е декларация за прекратяване на дейността в НАП във връзка с прилагане на разпоредби на осигурителното законодателство. Освободени са от работа всички наети лица по трудово правоотношение. Част от игралните автомати, с които е осъществявана дейността са върнати на наемодателя с приемо-предавателни протоколи.
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос: Следва ли да се внася алтернативен данък за първото тримесечие на 2010 година, при условие, че предприятието не е извършвало дейност и не е отчело приходи?
В чл. 4, ал.1 от Закона за хазарта /ЗХ/, е предвидено, че разрешение се издава за организиране и провеждане на хазартни игри. Това организиране и провеждане законодателно не е обвързано с периода на ефективно упражняване на дейността. Именно тази особеност на ЗХ е съобразена в разпоредбата на чл. 242 от ЗКПО – с окончателен данък се облага хазартната дейност. Данъчното задължение възниква с издаването на разрешение за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение и то в пълен размер за тримесечието, в което е издадено такова.
По силата на разпоредбата на чл. 244 от ЗКПО данъкът върху хазартната дейност с хазартни съоръжения се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани хазартни игрални автомати, съответно всяко игрално място от тях. От своя страна разпоредбите на чл. 245, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО изрично посочват, че данък не се дължи за тримесечията преди издаване и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение. Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издадено или отнето разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение. Разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ЗКПО е категорична по отношение на връзката между издаденото разрешение и задължението за плащане на данъка. Видно от горепосочената разпоредба декларирането и дължимостта на данъка е обвързано единствено с притежаването на разрешение.
Задължението за плащане на данъка е обвързано с издаването на разрешение за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение по аргумент от чл. 245, ал. 3 от ЗКПО, без значение дали съоръжението ефективно се използва, независимо че чл.244 от ЗКПО определя като обект на облагане вписаните в разрешението и експлоатирани съоръжения. В случай, че е настъпила промяна по отношение на експлоатацията на съоръженията, организаторът на хазартни игри следва да предприеме действия по реда на чл. 76, ал.1 отЗХ за промяна на издаденото разрешение. Също така ал.4 на чл.76 от ЗХзадължава организаторът при временно спиране на дейността да уведоми Държавната комисия за причините и срока.
Ако се приеме, че временното спиране на дейността може да се приравни на отнемането на разрешение за извършване на хазартна дейност, респективно – да доведе до недължимост на данъка, би се стигнало индиректно до освобождаване от данък, т.е. без за това да има нарочна законова норма. Освобождаването от вече възникнало данъчно задължение е данъчно облекчение, а съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България данъчните облекчения се установяват само със закон.
Ето защо считаме, че при временно спиране на дейността, данък се дължи и съответно – организаторът на хазартната игра е длъжен да подаде декларация по реда на чл.246 и да внесе данък по реда на чл. 247 от ЗКПО включително и за първото тримесечие на 2010 г., тъй като срокът на лиценза изтича през посоченото тримесечие – 28.02.2010г.
‘