2_1585/ 22.10.2012 г.
КСО – чл.6, ал.2
НЕВД – чл.1, ал.8, т.2
ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 1 и ал.2,
чл.42
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ върху изплатени суми за безплатна храна на персонала, предоставяна на основание чл.285 от Кодекса на труда
Според изложеното, Районният център по трансфузионна хематология – …………., като работодател със специфичен характер и организация на труда е длъжен да осигурява на персонала храна по Наредба № 11/2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. До сега храната е предоставяна в натура и не са начислявани и внасяни осигурителни вноски и данъци. В бъдеще, предвиждате тази храна да бъде предоставена под формата на пари, към работната заплата.
Във връзка с изложеното е поставен въпроса: дължат ли се осигурителни вноски върху начислените, по ведомост за заплати, суми за храна ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство и данъчното облагане на физическите лица, изразявам следното становище:
На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавкикъм храната, съгласно чл. 285 от Кодекса на труда (КТ). Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея, саопределенив Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването (Обн., ДВ бр. 1 от 3.01.2006 г.).
По отношение дължимостта на осигурителните вноски и облагането на доходите по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, върху тази безплатна храна,следва да се има предвид следното:
Осигурителни вноски се дължат и внасят върху доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, който включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл.1, ал.8, т.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху, стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставена в натура по реда на чл.285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
От горната разпоредба, може да се направи обоснования извод, че когато безплатната предпазна храна, която следва да се дава на работниците и служителите е заменена с левова равностойност и се дава под формата на пари към месечното възнаграждение, тя представлява елемент на брутното трудово възнаграждение и върху нея се дължат осигурителни вноски.
Средствата за безплатна храна, не се третират като социален разход поради факта, че се предоставят не по силата на Решение на Общото събрание на колектива, а в резултат от вменено задължение на работодателя с разпоредбата на чл. 285 от Кодекса на труда.
Осигурителните вноски се определят пореда на чл. 6, ал. 3 от КСО, върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече отмаксималния месечен размер на осигурителния доход.
За лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, осигурителни вноски се дължат иза четирите фонда на държавното обществено осигуряване /фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” и се разпределят между осигурителя и осигурените лица в съотношението по чл.6, ал.3, т.8 и 9 от КСО.
С оглед разпоредбата на чл.157, ал.6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, върху стойността на безплатната храна по чл. 285 от КТ, изплатена в пари се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравноосигурителни вноски.
Поотношениенаданъчнототретиранена доходите от предоставената безплатна храна, сте направили правилно заключение в писмото си.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. Според ал. 2, т.1 буква „а” от същата норма, в облагаемият доход от трудови правоотношения не се включва безплатната храна и/или добавките към нея, предоставени в натура по чл. 285 от КТ.
На основание изложеното, за да се счита за необлагаем доход, безплатната храна по чл.285 от КТ следва да е предоставена в натура. Ако на работниците и служителите се изплаща левовата равностойност на безплатната храна като част от сумата на брутното месечно възнаграждение, тя представлява облагаем доход за физическите лица, съответно подлежи на облагане по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ..
‘