КСО – чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 и чл. 10;
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ – чл. 8, ал. 5; чл. 37, ал. 1, 8; чл. 46 и чл. 65, ал. 1;
ДОПК – чл. 10, ал. 4 и чл. 84, ал. 3
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски и данъчно облагане при изплащане на награди и възнаграждения по граждански договори на чужди граждани – солисти музиканти и членове на жури
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН .,
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в …, Ви уведомяваме за следното:
В писмото си описвате следната фактическа обстановка:
Община …… е изплатила през 2006 г. и 2007 г. възнаграждения по граждански договори на чужди граждани: солисти-музиканти за участие в концерт на симфоничен оркестър, жури на в международен концерт за цигулари и за награди от международен концерт за цигулари. Върху възнагражденията, които са над една минимална работна заплата, след намаляването им с нормативно признатите разходи,общината е внесла дължимите осигурителни вноски.
Пребиваването на чуждите граждани в страната е само за няколко часа в рамките на почивните дни, поради което нямат възможност да получат служебни номера от ТД на НАП.
Община – …… ще изплаща възнаграждения и награди на чужди граждани и през 2008 г. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.При изплащане на награди и възнаграждения на чуждите граждани, освен окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, необходимо ли е да се начисляват задължителните осигурителни вноски?
2.По какъв начин следва да се третират посочените суми по отношение на данъчното им облагане и начисляването на осигурителни вноски, ако получател е физическо лице от Европейския съюз?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище по зададените казуси:
Относно данъчно третиране на награди и възнаграждения, изплатени на гости музиканти и членове на жури, които са чужди граждани:
Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДДФЛ регламентира като доход от източник България наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуценска къща и други посредници.
Съгласно чл.37, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, с окончателен данък се облагат наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството и културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице, като импресарска агенция, продуценска къща и други посредници, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Тълкувание на понятието „определена база ” се съдържа в т. 7 от §1 на ДР на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, а именно:
а/ определено място, чрез което чуждестранното физичесдко лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б/ трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Размерът на окончателния данък е 10 на сто / чл. 46 от ЗДДФЛ, а съгласно чл. 65 ал. 1 от същия закон данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода.
Нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ регламентира, че когато доходите по чл. 37от същия са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода.
Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода /чл. 66 от ЗДДФЛ/.
В предвид на гореизложеното при изплащане на цитираните награди и възнаграждения в т. 8, ал. 1 на чл. 37 от ЗДДФЛ за нуждите на данъчното им облагане е без значение дали получателят на дохода е лице, което еместно лице на държава членка.
Относно дължимите осигурителни вноски върху награди и възнаграждения, изплатени на гости – музиканти и членове на жури, които са чужди граждани.
?Социално осигуряване:
Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
В разглеждания случай чуждестранни физически лица получават възнаграждения по граждански договори, т.е. по извънтрудовиправоотношения.За целите на социалното осигуряване работата без трудово правоотношение е трудова дейност, обхваната от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО, която указва следното:
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Ако лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението за работа без трудови правоотношения, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
По отношение на дължимите осигурителни вноски върху наградите от участие в международен конкурс за цигулари, изплащани на чужди граждани, сме изразили становище, което е изпратено за съгласуване в ЦУ на НАП – София. В тази връзка, Ви обръщаме внимание, че отговор на този въпрос ще получите от Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП – София.
За провеждане на осигуряването чуждестранните физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, нямат ЕГН или личен номер на чужденец, следва да се идентифицират със служебен номер, който се издава от компетентната ТД на НАП (чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). При невъзможност лицето лично да подаде заявлението за издаване на служебен номер, същото може да упълномощи друго лице да го извърши от негово име, без да е необходима нотариална заверка на пълномощното (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).
?Здравно осигуряване:
Здравното осигуряване на чуждите граждани е обвързано с условие за пребиваване в Република България. На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. В съответствие с чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване.
Относно дължимите осигурителни вноски върху награди и възнаграждения, изплащани на чуждестранни физически лица, граждани на държава-членка на Европейския съюз:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007г.за българската осигурителна система стават задължителни правилата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.
Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетителица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по социално-осигурителната схема само на една държава-членка, с цел да не се припокриват приложимите национални законодателства, както и да се избегнат усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от този регламенткато хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
За правилното определяне на приложимата социално-осигурителна схема съобразно разпоредбите на посочените регламенти е необходимо да се изследват всички съотносими обстоятелства за всеки отделен случай, а именно: дали лицето има статут на наето или самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави-членки, къде пребивава и на територията на коя държава-членка полага труд и др. Следва да се има предвид, че за целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71, лицата, които работят без трудово правоотношение, се считат за «самостоятелно заети лица».
Предвид изложеното, не можем да се ангажираме с конкретен отговор на този въпрос, тъй като не е налице контретна фактическа обстановка. При повторно запитване от Ваша страна е необходимо да изложите изчерпателно и максимално конкретно всички обстоятелства и факти, които са от значение за определяне на приложимото законодателство.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/