КСО – чл. 9, ал. 3, т. 2, ал. 4 и 5;
ДОПК – чл. 128, ал. 1;
ЗЗО – чл. 40, ал. 5, т. 1
НЕВД – чл. 1а и чл. 4а
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски при уволнение, признато за незаконно от компетентните органи
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………./13.09.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в запитването, служител в НУ „…..” гр. ……. е уволнен на 22.02.2012 г. и впоследствие е възстановен от съда на предишната работа, считано от 19.08.2013 г. В качеството Ви на работодател сте затруднена да определите периодите, за които училището дължи осигурителни вноски за този служител, тъй като за времето от уволнението до неговото възстановяване, той е бил регистриран в бюрото по труда и е работил при различни работодатели, които са го осигурявали върху по-висок осигурителен доход, отколкото преди уволнението.
При така представената фактическа обстановка, молите за съдействие във връзка с:
?изготвянето на помесечна справка за осигурителните вноски, които са постъпвали за упоменатото лице за времето от 22.02.2012 г. до 18.08.2013 г.;
?изчисляването на осигурителните вноски, които НУ „……..” гр. ………… следва да внесе за лицето за всеки един месец от горепосочения период.
Искате също така да получите отговор на въпросите:
1.Времето от уволнението до възстановяването на лицето на работа счита ли се за педагогически стаж?
2.Осигурителният стаж за този периодравен ли е на трудовия?
Предвид изложеното и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното принципно становище:
І. Относно предоставянето на данни от страна на Националната агенция за приходите за осигурителния доход на лицето за периода на неправилното му уволнение:
Данъчната и осигурителната информация и нейното опазване в тайна е едно от основните начала в данъчно-осигурителното производство. Информацията, която попада в обхвата на защитена като данъчно-осигурителна информация, е посочена в чл. 72, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Основанията за разкриване на данъчната и осигурителна информация се съдържат в разпоредбата на чл. 74 и 75 от ДОПК, съгласно която, при наличието на определени обстоятелства и при спазването на регламентиран ред може да бъде предоставена данъчна и осигурителна информация, представляваща тайна. Данни, съставляващи данъчна и осигурителна информация, могат да се разкриват само по определени условия и ред, на определени задължени лица и субекти. Към постъпило писмено искане за разкриване на осигурителна информация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите следва да се приложи съгласие на задълженото лице, за което се отнасят данните (чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК). Наличието на писменото съгласие на задължените лица, за които се отнасят сведенията, освобождава органите и служителите на приходната администрация от отговорността за неправомерно разкриване на сведения, съставляващи данъчна и осигурителна информация.
ІІ. Относно задължението на осигурителя за внасяне на осигурителни вноски за лицето за периода на неправилното му уволнение:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 99 от 2009 г., в сила 01.01.2010 г.; доп., бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията труд, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО, доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.).
За времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка – върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).
Съгласно чл. 1а, ал. 1 (посл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 2 от НЕВДПОВ).
На основание чл. 4а от НЕВДПОВ (Нов – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) За периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.
С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход върху който се дължат осигурителни вноски за периодите на уволнение, признато за незаконно от компетентите органи, от 01.01.2012 г. лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани. Без наличието на такава информация осигурителят не би могъл да знае дали лицето е било осигурявано за тези периоди и съответно да определи точно размера на дължимите от него осигурителни вноски, които следва да внесе за това лице.
От разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е видно, че за времето на оставане без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, в случаите когато лицето не е било осигурявано или е осигурявано върху доход, който е в по-малък размер от последното брутно възнаграждение, осигурителят е задължен да внесе полагащите се осигурителни вноски за това лице. По силата на цитираната разпоредба осигурителните вноски са дължими, без оглед на това, дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от НЕВДПОВ.
От изложеното следва, че осигурителят е длъжен да внесе осигурителни вноски за времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, дори и в случаите, когато то не е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от НЕВДПОВ. Ако впоследствие бъде установено, че за периода на незаконното уволнение лицето е било осигурявано на друго основание, надвнесените осигурителни вноски могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Във връзка с гореизложеното, недължимо внесените за тези лица осигурителни вноски могат да бъдат прихванати или възстановени чрез писмено искане от работодателя/осигурителя, подадено в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. За тези периоди следва да бъдат подадени и коригиращи декларации, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По отношение на останалите въпроси в писмото Ви, по които не е изразено становище от Дирекция ОДОП ….., Ви уведомяваме, че същите не са от компетентността на Националната агенция за приходите, тъй като са свързани с тълкуването и прилагането на трудовото законодателство. За отговор на тези въпроси е необходимо да се обърнете към съответното поделение на Изпълнителна агенция „“Главна инспекция по труда““ към министъра на труда и социалната политика, на която е възложен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда).