КСО: чл. 4, ал. 1, т. 1; чл. 6, ал. 2, т. 1 и 3; чл. 6, ал. 3;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 12, чл. 13, чл. 14;
ОТНОСНО: Дължими осигурителни вноски за лица, изпратени на работа в Грузия от български работодател
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. …. с вх. № 9………….. от 07.07.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас дружество обслужва счетоводно фирма „Е” ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ……….., която е с основна дейност в България, но ще извършва строителна дейност в Грузия. Работниците ще бъдат командировани да работят на обекта в Грузия.
Пишете още, че в отговор на Ваше запитване, писмено сте информирани от НОИ – София, че между България и Грузия няма сключен договор в областта на социалната сигурност.
Интересувате се по кое законодателство трябва да се осигуряват командированите лица и къде трябва да се внасят дължимите осигурителни вноски, в Грузия или в България?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащото осигурително законодателство, изразяваме следното становище по поставения въпрос:
Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1 са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/).
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година и основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях (чл. 6, ал.2, т. 1 и 3 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Редът по който се провежда общественото осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина е регламентиран в Раздел ІІ на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 12 от НООСЛБГРЧМЛ българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство. В чл. 13, ал. 1 от същата наредба е указано, че осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за работещите по служебни правоотношения са за сметка на държавния бюджет. Осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 25-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят (чл. 13, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). На основание чл. 14 от наредбата осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1, се изчисляват върху левовата заплата и върху левовата равностойност на валутната заплата по курса на Българската народна банка към датата на начисляването или плащането.
Предвид цитираните разпоредби, „Е” ООД дължи осигурителни вноски по българското законодателство, за наетите по трудово правоотношение лица, които ще работят в чужбина. Изчислените по гореописания ред задължителни осигурителни вноски, дружеството трябва да превежда по сметка на компетентната ТД на НАП.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (Декларация образец № 1);
2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по ЗДДФЛ. Декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 (Декларация образец № 6).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).
В заключение Ви уведомяваме, че изпълнението на задължения по българското законодателство във връзка със задължителните осигурителни вноски, само по себе си, не изключва възникване на задължения по законодателството на съответната друга държава (Грузия) в зависимост от спецификата на въпросното законодателство. За повече информация в това отношение следва да се обърнете към компетентните институции на тази държава.
‘