Изх.№ 94-К-368
Дата:21.12.2015 год.
КТ,чл. 225, ал. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;
НЕВДВПОВ, чл. 4а.
Относно: дължими осигурителни вноски за периода, през който лицето е останало без работа поради уволнение, признато като незаконно от съда.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 94-К-368/2015 г., Ви уведомявам за следното:
Според фактическата обстановка, описана в писмото Ви и приложените копия на документи, със заповед №5111/17.08.1999 г., считано от 05.10.1999 г., сте уволнена от длъжност в Центъра за насърчаване на износа към Министерство на търговията и туризма. Оспорили сте законността на уволнението пред съда и с влязло в сила решение …/2004 г. на ВКС уволнението е отменено като незаконно и съда Ви възстановява на предишната работа.
В хода на процеса промени претърпява и Министерството на търговията и туризма, което обединено с Министерството на промишлеността, продължава като Министерство на икономиката и енергетиката. Центърът за насърчаване на износа е закрит с ПМС №288/18.12.2001г. на Министерски съвет. Разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 постановяват архивите, включително ведомостите за заплатите на служителите, да се съхраняват в Министерството на икономиката, а всички активи и пасиви на центърада се поемат от същото министерство.
Във връзка с продължаване на съдебното дело, с Определение от 14.06.2004 г. Софийски градски съд (СГС) на основание чл. 120 от ГПК „конституира като страна на мястото на Центъра за насърчаване на износа неговия правоприемник по закон – Министерството на икономиката“. С решение от 17.05.2005 г. съдът е уважил иска Вида Ви бъде изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, което впоследствие е изплатено от Министерство на икономиката.
Поставените въпроси са по отношение задължението за внасяне на осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба за съответния период, изразявам следното становище:
На основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Когато се изплаща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, отнасящо се за периода до 31.12.1999 г., върху това обезщетение се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове за сметка на работодателя (Наредба №14 за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се правят вноски за Държавното обществено осигуряване-отм.). Размерът на вноските съответства на категорията труд и това време се зачита за трудов стаж. Размерът на изплатеното обезщетение се взема предвид при определяне на дохода, от който се изчисляват пенсиите (чл. 46, ал. 2, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).
За периода до 31.12.1999 г. след изтичане срока на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ вноски за ДОО не се дължат. Това време се зачита за трудов стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход, от който се изчисляват пенсиите.
2. За времето от 01.01.2000до 31.12.2001 г. съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от КСО(в редакцията му до 31.12.2001 г.) за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
Когато лицето не е работило при друг работодател, вноските се внасят за сметка на осигурителя за целия период, признат за осигурителен стаж, върху полученото брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението и са в размера, определен за фонд “Пенсии” за съответната категория труд.
В случай, че лицето е работило при друг работодател, осигурителни вноски на не се дължат от работодателя, извършил неправомерното уволнение. Осигурителният стаж на лицето се зачита при другия работодател в зависимост от категорията на труда, по условията на която е работило при него.
3. След01.01.2002 г. на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии”, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението.
4. След 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за времето,през което лицата са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (чл. 9, ал. 2 отНаредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане – загл. изм. ДВ, бр.1/2007 г.). ).
С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периодите на уволнение, признато за незаконно от компетентите органи, от 01.01.2012 г. лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани (основание чл. 4а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Без наличието на такава информация осигурителят не би могъл да знае дали лицето е било осигурявано за тези периоди и съответно да определи точно размера на дължимите от него осигурителни вноски, които следва да внесе за това лице. По силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО осигурителните вноски са дължими, без оглед на това, дали осигуреното лице е изпълнило задължението си за деклариране на обстоятелствата по чл. 4а от наредбата.
В случаитена зачитане на осигурителен стаж за времето по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, осигурителят следва да подаде данни в компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който лицето не е работило. Данните сеподават с декларации по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица. Следва да се има предвид, че Декларация обрИзх. № 1 “Данни за осигуреното лице“ се подава за всеки месец от незаконното уволнение с попълнен код „18” в т.12 „вид осигурен”.
Въз основа на чл. 2 от ПМС №288/18.12.2001 г. на Министерски съветМинистерство на икономиката е правоприемник на закрития Центъра за насърчаване на износа, прилага схемата на централизирано разплащане на осигурителни вноски и следва да изпълни законовите си задължения по прилагане на нормативните разпоредби, а именно – да начисли дължимите осигурителни вноски и да подаде данни по реда на Наредба № Н-8/2005 г. за осигурителния стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘