Изх. №24-03-739
Дата: 27.05.2011 год.
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 9, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 5;
НЕВЗВДОВ, чл. 3, ал. 1.
Относно: дължими задължителни осигурителни вноски за времето на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи
В отговор на писмо, Ваш Изх. № г. относно уведомление от.., гр.….., Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Когато лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
По силата на чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО осигурителните вноски се внасят в размерите, определени за фонд “Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението.
Осигурителните отношения се определят с Кодекса за социално осигуряване /КСО/, а трудовите – с Кодекса на труда. Осигурителният доход е месечен доход и е дохода, върху която се изчисляват и внасят осигурителните вноски.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСОдоходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, осъществявана от осигуреното лице.
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите върху които се дължат осигурителни вноски са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход. За да бъде едно възнаграждение елемент на осигурителния доход, то трябва да представлява доход от трудова дейност. В случаите на изплащане на възнаграждения, отнасящи се за положен труд за минало време, същите се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.В тази хипотеза попада и изплатената сума за допълнително материално стимулиране, която е елемент на последното брутно трудово възнаграждение върху което се дължат осигурителни вноски.
Въз основа на гореизложеното, при определяне на брутното трудово възнаграждение върху което се дължат осигурителни вноски не се прилага чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В осигурителният доход се включват не само основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, но и други доходи в резултат на упражнената трудова дейност за същия период, каквито могат да бъдат средствата за социални разходи, суми за допълнително материално стимулиране, възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от КСО (в редакцията до 31.12.2010 г.) и други.
В конкретния случай, последното брутно трудово възнаграждение върху което се дължат осигурителни вноски е 1328,35 лв. и съвпада с определеното от съда последно брутно трудово възнаграждение, от което се изчисляват обезщетения по чл. 177 от КТ.
……………………следва да начисли осигурителни вноски върху разликата между последното брутно трудово възнаграждение на лицето и декларирания всеки месец осигурителен доход от „……….ООД, както и да подаде данни с Декларация образец №1 с код 18 в т. 12 „Вид осигурен”.
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘