дължими здравно осигурителни вноски върху доходи от наем, получени от регистриран земеделски производител

2_ 1495/ 14.09.2010г.
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2
чл.40, ал.5
ОТНОСНО: дължими здравно осигурителни вноски върху доходи от наем, получени от регистриран земеделски производител
От изложеното в запитването става ясно, че сте лице упражняващо дейност като регистриран земеделски производител. През 2009 г. нямате приходи от земеделската си дейност, тъй като притежавате млада орехова градина, която ще влезе в плододаване след няколко години. През цялата година получавате месечен доход от наем. Поставяте въпроса следва ли да внасяте здравни осигуровки върху сумата от наема или не е необходимо, тъй като се самоосигурявате в качеството си на земеделски производител.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. З, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, регистрираните земеделски производители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /за фонд „Пенсии”/. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.6 от КСО/.
Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доходмежду минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване/чл.6, ал.7 от КСО/. За 2010 г. минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители е 240 лв., а максималния месечен осигурителен доход/за всички осигурени лица/ е 2000 лв.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО). Упражняването на трудова дейност включва всяко действие на лицето, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяванатадейност.
По силата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7 – дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност/ чл.6, ал.9 от КСО/.
Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ регистрираните земеделски производители се осигуряват върху осигурителни доходи, авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход зарегистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
С разпоредбата на чл.40, ал.5 от ЗЗО е определенред за осигуряване на лицата, които не подлежат на осигуряване по чл.40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО. Тези лица са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.
В заключение, задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски, както на месечни /авансови/ така и годишно, върху доходи които не са от трудова дейност, в случая доходи от наем, съществува само за лицата които подлежат на осигуряване по чл.40, ал.5 от ЗЗО – т.е. това са физическите лица които не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО. Тъй като регистрираните земеделски производителиподлежат на осигуряване, както бе изяснено по горе, по реда начл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, те не подлежат на осигуряване по чл.40, ал.5 от ЗЗО и не дължат както авансови вноски така и не определят окончателен размер на осигурителния доход, съгласно данните от данъчните декларации, включително и върху доходите от наем.

Оценете статията

Вашият коментар